Шокиращо проучване: Всеки десети българин склонен да продаде гласа си

Нови данни от социологическо проучване, проведено от "Галъп интернешънъл болкан" за Българската национална телевизия, хвърлят светлина върху нагласите на българските граждани относно купуването на гласове и честността на предстоящите парламентарни избори. Изследването, осъществено между 28 септември и 6 октомври 2024 година, обхваща 806 души и разкрива редица тревожни тенденции.

Купуване на гласове: Мащабът на проблема

Според проучването, една десета от анкетираните открито признават, че биха приели да гласуват срещу заплащане, друг стимул или под принуда. Това число, макар и притеснително само по себе си, може да бъде дори по-високо, имайки предвид, че 12% от респондентите са отговорили с "не знам" на въпроса.

Първоначалният анализ показва, че при приблизително 5 милиона души с право на глас в България, около 500 000 биха могли да бъдат податливи на подобни практики. Сред твърдо решилите да гласуват, процентът на тези, които биха приели подобно предложение, достига 12%, което при очаквана активност от около 2 милиона души се равнява условно на 240 000 гласоподаватели.

Рискови групи

Изследването идентифицира няколко групи, които са особено уязвими към купуване или контролиране на вота:

• Хора с по-ниско образование
• Граждани с ниски доходи
• Жители на малки градове и села
• Незаети лица

Особено притеснителни са данните за респондентите с основно и по-ниско образование, сред които утвърдителните отговори достигат 25%.

Доверие в изборния процес

Проучването разкрива и дълбоко недоверие към честността на предстоящите избори. Цели 62% от анкетираните смятат, че вотът няма да бъде свободен и честен. Само 18% изразяват оптимизъм, а 20% не могат да преценят.

Дори сред твърдо решилите да гласуват, 54% вярват, че изборите по-скоро няма да бъдат справедливи. Това поставя под въпрос не само доверието в политическите партии, но и в самата изборна система.

Тенденции във времето

"Галъп интернешънъл болкан" отбелязва, че нагласите по тези въпроси остават относително стабилни от 2019 година насам, въпреки промените в политическата обстановка.