"Галъп": Само 30% от българите са твърдо решени да гласуват
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Изборни нагласи октомври 2024: Ниска активност и неясна конфигурация в парламента
Според последно проучване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено в началото на октомври 2024 година, около 30,5% от анкетираните заявяват твърдо намерение да гласуват на предстоящите парламентарни избори. Това показва сравнително умерен интерес към политическия процес, като се очаква приблизително 2 милиона души да упражнят правото си на глас.
Методология и обхват на изследването
Проучването е осъществено в периода между 28 септември и 6 октомври 2024 година, обхващайки 806 пълнолетни граждани на страната. Използваният метод е "лице в лице" с помощта на таблети, като максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. Важно е да се отбележи, че 1% от извадката представлява около 54 хиляди души.
Водещи политически сили
ГЕРБ-СДС продължава да бъде лидер в политическата надпревара с 25,7% подкрепа. На второ и трето място се очертава оспорвана битка между "Продължаваме промяната - Демократична България" с 16,6% и "Възраждане" с 15,4%. Социолозите подчертават, че на този етап е трудно да се определи окончателното подреждане на тези формации.
Средна група партии
В средната група се нареждат няколко политически сили с близки резултати. Движението за права и свободи (ДПС) запазва позиции с 8,3%, докато новосформираното ДПС-Ново начало бележи ръст и достига 6,9%. БСП-Обединена левица получава 7,1% подкрепа, а "Има такъв народ" (ИТН) - 6,3%.
Партии на ръба на парламентарното представителство
С шансове за влизане в парламента са "Морал, единство, чест" (МЕЧ) с 3,7% и "Величие" с 3,2%. "Синя България" остава под 4-процентната бариера с 1,1% подкрепа.
Специфики на електоралните нагласи
Интересен факт е, че 3,1% от всички гласуващи заявяват намерение да гласуват с опцията "Не подкрепям никого". Това показва определено ниво на неудовлетвореност сред част от електората.
От "Галъп интернешънъл болкан" подчертават, че настоящото проучване представлява моментна снимка на политическите нагласи и не трябва да се възприема като окончателна прогноза за изборния резултат. Факторите, които могат да повлияят на крайния изход, включват степента на откровеност на респондентите и очакваното влияние на т.нар. "технологичен" вот при прогнозираната колеблива обща активност.