През 1934 год. в Пристанищна работилница (впоследствие Русенска Корабостроителница) са построени „Баничките“, уникално съоръжение – плаващ басейн от дъски, разделен на мъжко и дамско отделения.

„Капитан“, т. е. отговорник на плаващия басейн е Панайот Тодоров, Каракапитана (Бай Кара), припомня Ивелина Василева в mediacafe.bg. Тези „Банички“ се използват до средата на 50-те. Баничките на Кара Капитана бяха, образно казано, два дървени кафеза, с размери на големи стаи, през които водата преминаваше спокойно и промиваше телесата на топуркащите по дъсчения под. Кафезите бяха закрепени между два дълги, херметични, железни понтона, на два метра помежду им, (от където момчетата се завираха да гледат през процепите момичетата в съседния басеин). – по спомени на проф. Емил Владков.

Басейнът е дълъг около десетина метра и дълбок около 1,20-1,50 м., което го прави сравнително безопасен. В книгата „Русенски спомени“ от Стефан Миланов се казва, че властите се решават да изградят едно доста одумвано нововъведение — плаващ десетметров басейн с две части: мъжко и женско отделение, за да се избегнат жертвите от удавяния, често съпътстващи отдиха край реката.

Това съоръжение получава названието „Баничките“ и е любимо място за учениците. Лятно време то се закотвя до пристанищния кей, свързва се с мост до брега, на който има пясъчна ивица за печене. Къпането става с бански костюми, но въпреки това разделението на мъжко и дамско отделение се спазва много строго. През зимата „Баничките“ се приютяват в зимното пристанище — Лимана. Дотам ги изтегля влекач, под надзора на техния капитан.

През 1965 г. е построен плаващият басейн с ресторант „Лебед“ в района на т.н. „Конски плаж“, на мястото на легендарните „банички“ на Панайот Тодоров, „Каракапитан“. Той бързо се превръща в любимо място за отдих на жителите на града, а едно от първите неща, които правят, когато имат гости от страната, е да ги заведат там, припомнят паметливи русенци. В средата на 80-те обаче басейнът е премахнат и от тогава русенският кей няма нито една атракция.