Двама светци, разделени от вековете, обединени във вярата

Днес почитаме паметта на двама забележителни светци, чиито животи са разделени от тринадесет века, но споделят обща отдаденост на християнската вяра. Първият, свети Андрей Стратилат, живял в края на III век, е признат за великомъченик – почетна титла, давана на християни, които са пострадали по време на гоненията, но са останали непоколебими в своята вяра.

Андрей е бил високопоставен римски военачалник, известен със справедливостта и жертвоготовността си. Още преди да приеме кръщение, той живял според християнските добродетели и станал пример за своите войници, повече от две хиляди от които също станали християни. Въпреки че войниците му победили персийските нашественици, свети Андрей и сподвижниците му били подложени на жестоки изтезания и накрая убити заради отказа им да се отрекат от вярата си. Това се случило през 289 година, по време на управлението на Диоклециан и Максимиан, когато християните били преследвани заради отказа си да се покланят на езическите богове и на императора.

От друга страна, свети Теофан Светогорец, живял през XVI век, е монах, чието служение е свързано с обновлението на манастири и защита на християнските ценности. Родом от Янина, той постъпва в манастира „Дохиар“ на Атон и по-късно става негов игумен. Когато османците взели племенника му за еничар, Теофан успял да го откупи и го въвел в монашеския живот. Заедно обновили манастирите „Свети Йоан Предтеча“ край Бер (днешния Верия) и „Свети Архангели“ край Негуш (днешна Науса), като първият от тях съхранява главата на свети Климент Охридски. Преподобният Теофан е почитан като светец и покровител на град Науса.