Народното събрание не успя да постигне мнозинство за отстраняването на Антон Славчев

В четвъртък, 19 септември 2024 година, българският парламент не успя да освободи Антон Славчев от позицията му като член и изпълняващ функциите председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Гласуването, което продължи близо четири часа, завърши с 96 гласа "за", 91 "против" и 7 "въздържал се", което не достигна необходимото квалифицирано мнозинство от 160 гласа.

Предложението за освобождаването на Славчев, внесено от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), предизвика разгорещени дебати в Народното събрание. Лена Бориславова от ПП-ДБ представи проекторешението като "тест" за готовността на депутатите да намалят влиянието на определени политически фигури в ключови институции.

"Освобождаването на Славчев представлява своеобразен тест за тази зала, кой е готов да намали влиянието на Делян Пеевски в поне една от институциите, които са превзети и са политически мотивирани и не изпълняват функциите си по закон," заяви Бориславова.

Тя посочи като пример забавеното разследване на несъбираем кредит от 150 милиона лева от Българска банка за развитие, твърдейки, че комисията е била сезирана още през 2021 година, но е предприела действия едва след политически разногласия в Движението за права и свободи (ДПС).

От своя страна, Йордан Цонев от ДПС изрази учудване, че някои от вносителите на искането за оставка са "предмет на разследване и проверки", намеквайки за опит да се попречи на текущи разследвания. Той настоя за яснота по две конкретни казуса - изтекли разговори за финансиране на "Продължаваме промяната" и предполагаема афера в Агенция "Митници".

Дебатът се изостри, когато Хамид Хамид от ДПС обвини ПП-ДБ в опит да преместят Славчев в Софийска градска прокуратура, твърдейки, че той вече е спечелил конкурс с тяхна помощ.

Николай Денков, председател на парламентарната група на ПП-ДБ, призова колегите си да покажат, че България е готова да направи стъпка напред в борбата с корупцията:

"Аз се обръщам към вас, колеги, ако искате да покажете, че България е готова да направи стъпка напред и да започне да се бори с корупцията – първо да освободим председателя, да приемем правилата, които са внесени още юни месец и да отпушим процедурата за избор на председател на комисията," заяви Денков.

"Възраждане" подкрепи предложението за оставка, като Петър Петров от партията цитира данни от прокурорски доклад, показващ намаляване на интензитета на борбата с корупционни престъпления през последните две години.

Тошко Йорданов от "Има такъв народ" обвини ГЕРБ-ДПС и ПП-ДБ в опит да решават лични проблеми чрез контрол над институциите, припомняйки твърдения за политически натиск в предишни управления.

Борислав Гуцанов, председател на парламентарната група на БСП, определи дебата като "срамен", посочвайки, че ПП-ДБ и ГЕРБ са били в общо управление и са имали възможност да решат тези въпроси по-рано.

Росен Желязков от ГЕРБ-СДС аргументира, че предложеното решение е противоконституционно, позовавайки се на приетите промени в Закона за противодействие на корупцията. Той обясни, че според преходните разпоредби, заварените членове на комисията изпълняват функциите си до избирането на нов състав, и следователно парламентът не може да освободи Славчев от позиция, която той технически не заема.

След продължителни спорове относно необходимото мнозинство за приемане на решението, председателят на Народното събрание Рая Назарян потвърди, че са необходими 160 гласа за освобождаването на Славчев.

В заключение, Костадин Костадинов от "Възраждане" критикува ПП-ДБ за начина, по който са водили дебата, намеквайки за възможен умишлен саботаж на собственото им предложение.