Предложение за мониторинг на сградния фонд чрез датчици в асансьорите

Земетресение с магнитуд 5,2 по скалата на Рихтер разтърси района на Вранча на 16 септември, напомняйки за сеизмичната активност в региона. Това земетресение е поредното от серия трусове, регистрирани през юни и юли, които варираха от трета до четвърта степен по Рихтер.

Историята помни редица силни земетресения, произхождащи от района на Вранча, които са оставили трайни следи в паметта на хората и в архитектурния облик на засегнатите райони. Едно от най-катастрофалните земетресения се случи на 4 март 1977 година в 21:24 часа.

"Вранча е особено огнище. То е дълбокофокусно, през 1977 година е било на около 98 - 100 километра дълбочина, поради което сигнали достигат и до България - те са с ниски честоти и тъй като земната кора функционира като филтър, тя най-общо 'реже' високите. При това положение между пластовете се получава триене и затова мнозина смятат, че на около 40-ина години се стига до сериозен земетръс, при който най-засегнати са 'нискочестотните' сгради.", обяснява доцент Филип Филипов от Института по механика към Българската академия на науките (БАН), цитиран от "24 часа".

Земетресението от 1977 година причини значителни щети в България, особено в района на град Свищов. Там рухна 8-етажен блок на химическия комбинат "Свилоза", погребвайки 109 души. От отломките бяха извадени живи 31 души. В цялата страна бяха разрушени 355 жилищни сгради и 5 училища, а 4463 бяха значително повредени. Хиляда семейства останаха без покрив.

В Румъния последствията бяха още по-тежки. Загинаха над 1578 души, а 10 500 бяха ранени. Материалните щети бяха оценени на над 2 милиарда долара.

Доцент Филипов разкрива, че трагедията в Свищов е резултат от съчетанието на няколко неблагоприятни фактора:

1. Проектът за блока е бил първоначално предназначен за град Видин, но е бил приложен в Свищов без необходимите корекции.
2. Сградата е била построена върху льосови почви близо до река Дунав, под която има значително по-голяма подземна река.
3. Осеметажният блок е бил сеизмично уязвима нискочестотна сграда.
4. Стоманобетонна шайба между основната сграда и пристройката е била прерязана, което е компрометирало структурната цялост на сградата.

"Станало е класическо натрупване - механично преместен проект, който не е изчислен за условията в Свищов, льосът - всеки един от тези фактори няма сила да събори блок, но заради целия този 'микс' са се натрупали грешки и се стига до трагедията през 1977 година," обяснява Филипов.

Въпреки че историята показва известна цикличност в появата на силни земетресения във Вранча, експертите предупреждават, че не може да се говори за строга периодичност. Силни трусове са регистрирани през 1802 година (магнитуд 7,9), 1838 година (магнитуд 7,5), 1940 година (магнитуд 7,7), 1977 година (магнитуд 7,2), 1986 година и 1990 година (магнитуд 6,7).

Днес, благодарение на натрупания опит и подобрените строителни норми, рискът от подобни катастрофални последици е значително намален. Въпреки това, доцент Филипов предлага иновативно решение за мониторинг на сградния фонд:

"За да сме сигурни какво е нивото на сградния фонд в момента, какво пречи да се поставят датчици във всички 1 - 2 милиона асансьори на територията на страната, те са евтини и ще осигурят надеждна картина коя сграда как се 'държи' при трусове, за да се вземат адекватни мерки навреме," посочва ученият.

Въпреки че земетресенията във Вранча ще продължат да се случват, експертите са оптимисти, че при спазване на съвременните строителни норми и използване на качествени материали, рискът от мащабни разрушения е значително по-малък. Въпреки това, близостта на България до река Дунав и свързаната с нея подземна река изисква постоянна бдителност при строителството в региона.