Как се променя избирателният профил на България

Българските избиратели се изправят пред поредното предизвикателство, докато страната се подготвя за парламентарни избори след седмица. Честите посещения до урните в последните години поставят на изпитание гражданската ангажираност, особено сред младото поколение.

Тенденции в избирателната активност

Яница Петкова от "Галъп Интернешънъл" споделя тревожни данни за намаляващата избирателна активност: "Това, което се забелязва след тази поредица от седем поредни предсрочни избори е, че има едно отдръпване на избирателите, известно за всички ни. Видно е и от избирателната активност."

Експертът отбелязва значителен спад в сравнение с изборите през април 2021 година, когато активността е била над 50%, докато на последните избори през юни тази година тя е паднала под 34%.

Младежкото участие в спад

Особено притеснителна е тенденцията сред най-младите избиратели. Петкова посочва: "Ако вземем тези, които са между 18 и 30 години, младежите, които гласуват, през април 2021 са над 18 на 100 от всички избиратели, които са подали гласа си, а юни тази година бяха малко над 12 на 100."

Тази група показва и по-висока склонност към избора "не подкрепям никого" или към подкрепа на нови политически проекти с протестна насоченост.

Икономически активното население остава най-ангажирано

Групата между 30 и 60 години продължава да бъде най-активна в изборния процес. Петкова отбелязва: "Те винаги са с най-голяма тежест във вота, те са и като най-голяма обществена група в нашето общество. И в двата вида вот те са около 57 на 100 от всички избиратели, над 57 дори."

Промени в участието на най-възрастните

Интересна промяна се наблюдава в групата на най-възрастните избиратели. Докато през април 2021 година те са представлявали около 24% от гласувалите, на последните избори този процент се е увеличил до малко над 29%.

Образование и избирателна активност

Анализът на Петкова разкрива и връзката между образованието и участието в изборите. На последните избори през юни, висшистите са представлявали над 48% от гласувалите, следвани от хората със средно образование с 43,1%. Тези с основно и по-ниско образование съставляват малко над 8% от гласувалите.

Митове и реалности за пенсионерското гласуване

Петкова развенчава мита за определящата роля на пенсионерите в изборните резултати: "Има един мит и той е, че пенсонерите определят резултата от изборите, тъй като те винаги са най-активни, стават рано и гласуват. Ами не е съвсем така." Тя отбелязва, че тяхното участие варира между 18,3% и 22,7% от общия брой гласували в последните няколко избора.

Очаквания за предстоящите избори

Петкова прогнозира, че избирателната активност на предстоящия вот вероятно ще се запази на нивата от изборите това лято. Тя подчертава, че формирането на следващото правителство ще бъде сложен процес, изискващ значителни компромиси и преговори между политическите сили.

Предстоящите избори се очертават като критичен момент за българската демокрация. Намаляващата избирателна активност, особено сред младите, поставя въпроси за бъдещето на политическото участие в страната. Същевременно, променящите се модели на гласуване и разпределението на подкрепата между различните възрастови и образователни групи ще играят ключова роля в определянето на политическия ландшафт на България в близко бъдеще.