Хиляди са жертвите на псевдосъдебната институция

През този месец се навършват 80 години от създаването на един от най-мрачните инструменти на болшевишката диктатура в България – Народния съд. Тази псевдосъдебна институция, създадена в края на септември 1944 година, е използвана за узаконяване на терора, развихрил се след деветосептемврийския преврат.

Хронология на събитията

На 9 септември 1944 година България е окупирана от Червената армия, след като на 5 септември Съветският съюз ѝ обявява война. Група офицери извършват държавен преврат и свалят законното правителство на Константин Муравиев. За министър-председател е провъзгласен Кимон Георгиев.

Кървав терор след преврата

Непосредствено след извършването на преврата, страната е обхваната от невиждан и кървав терор. Партизаните и бойните групи на комунистическата партия избиват хиляди без съд и присъда. Правителството на Кимон Георгиев не предприема действия за спиране на погромите.

Създаване и дейност на Народния съд

Народният съд е създаден от Кимон Георгиев с наредба-закон, в пълно противоречие с Конституцията. Институцията действа от септември 1944 до април 1945 година. Целта ѝ е да изправи на подсъдимата скамейка управляващите, присъединили България към Тристранния пакт. Жертви на Народния съд стават не само регенти, министри и депутати, но и прокурори, съдии, журналисти, писатели и карикатуристи.

Професор Мартин Иванов, който от години проучва този мрачен период от българската история, коментира: "Народният съд е един от епизодите на проточила се десетилетия кампания на изключително масови репресии. Ясно е, че това е най-кървавият епизод от българската история. Проточва се до средата на 60-те години – едно много наситено десетилетие и половина на терор върху поне половин милион българи."

Мащаб на репресиите

Народният съд функционира с 13 върховни състава в София и близо 200 допълнителни състава в цялата страна. Според проф. Иванов, решенията се взимат до голяма степен директно от Москва, изпращани от Георги Димитров, вероятно след консултации с Кремъл.

"В България на смърт са осъдени 2800 души – огромно количество на фона на минималното участие на България във войната. Нямахме и фашистка партия на власт, имаше фашизоидни елементи, които бяха преследвани наравно с комунистите," добавя проф. Иванов.

Абсурди на Народния съд

Един от най-големите абсурди на Народния съд е, че смъртни присъди получават и вече екзекутирани от новата власт лица. Такива са случаите с Райко Алексиев и Данаил Крапчев. Друг парадокс е осъждането на Димитър Пешев, известен със спасяването на българските евреи, за антисемитска дейност.

"За антисемитска работа е осъден спасителят на българските евреи – Димитър Пешев. Днес той има дърво в Йерусалим на негово име. В България същият човек е съден за антисемизъм," обяснява проф. Иванов.

Последствия и оценка

Народният съд остава в историята като един от най-мрачните периоди в българската история, белязан от масови репресии и несправедливи присъди. Неговото наследство продължава да бъде обект на исторически изследвания и обществени дебати.