Мартин Иванов: Народният съд е най-кървавият епизод в българската история
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 6
Хиляди са жертвите на псевдосъдебната институция
През този месец се навършват 80 години от създаването на един от най-мрачните инструменти на болшевишката диктатура в България – Народния съд. Тази псевдосъдебна институция, създадена в края на септември 1944 година, е използвана за узаконяване на терора, развихрил се след деветосептемврийския преврат.
Хронология на събитията
На 9 септември 1944 година България е окупирана от Червената армия, след като на 5 септември Съветският съюз ѝ обявява война. Група офицери извършват държавен преврат и свалят законното правителство на Константин Муравиев. За министър-председател е провъзгласен Кимон Георгиев.
Кървав терор след преврата
Непосредствено след извършването на преврата, страната е обхваната от невиждан и кървав терор. Партизаните и бойните групи на комунистическата партия избиват хиляди без съд и присъда. Правителството на Кимон Георгиев не предприема действия за спиране на погромите.
Създаване и дейност на Народния съд
Народният съд е създаден от Кимон Георгиев с наредба-закон, в пълно противоречие с Конституцията. Институцията действа от септември 1944 до април 1945 година. Целта ѝ е да изправи на подсъдимата скамейка управляващите, присъединили България към Тристранния пакт. Жертви на Народния съд стават не само регенти, министри и депутати, но и прокурори, съдии, журналисти, писатели и карикатуристи.
Професор Мартин Иванов, който от години проучва този мрачен период от българската история, коментира: "Народният съд е един от епизодите на проточила се десетилетия кампания на изключително масови репресии. Ясно е, че това е най-кървавият епизод от българската история. Проточва се до средата на 60-те години – едно много наситено десетилетие и половина на терор върху поне половин милион българи."
Мащаб на репресиите
Народният съд функционира с 13 върховни състава в София и близо 200 допълнителни състава в цялата страна. Според проф. Иванов, решенията се взимат до голяма степен директно от Москва, изпращани от Георги Димитров, вероятно след консултации с Кремъл.
"В България на смърт са осъдени 2800 души – огромно количество на фона на минималното участие на България във войната. Нямахме и фашистка партия на власт, имаше фашизоидни елементи, които бяха преследвани наравно с комунистите," добавя проф. Иванов.
Абсурди на Народния съд
Един от най-големите абсурди на Народния съд е, че смъртни присъди получават и вече екзекутирани от новата власт лица. Такива са случаите с Райко Алексиев и Данаил Крапчев. Друг парадокс е осъждането на Димитър Пешев, известен със спасяването на българските евреи, за антисемитска дейност.
"За антисемитска работа е осъден спасителят на българските евреи – Димитър Пешев. Днес той има дърво в Йерусалим на негово име. В България същият човек е съден за антисемизъм," обяснява проф. Иванов.
Последствия и оценка
Народният съд остава в историята като един от най-мрачните периоди в българската история, белязан от масови репресии и несправедливи присъди. Неговото наследство продължава да бъде обект на исторически изследвания и обществени дебати.
Докладвай този коментар за нередност
×оня: Прочетете нещо за Запрян Фазлов, и ще видите " народен съд".
Докладвай този коментар за нередност
×ИСТИНАТА БОЛИ: Истината боли другари евроатлантици,да.Затова има минуси.Болка голяма е истината.История е това за съжаление.И да кажа: Евроатлантизма е едно към едно с комунизма що се касае до цензура,ограбване на обществените средства в хиляди пъти повече.
Докладвай този коментар за нередност
×вие ся трайте1: блогърите друго казват, а те са най-висшата образователна институция у нас!😒
Докладвай този коментар за нередност
×До Мартин Иванов: Мартин Иванов пропуска да съобщи че народният съд е иницииран във всички държави от САЩ,Англия и не на последно място СССР.Целта е била да има наказани за служене и обслужване на хитлерофашистките режими и участия и подпомагания.Такава е била върховната повеля на победителите.Разбира се в народният съд има и саморазправи от стари вражди.Когато жертвите стигнали.към 30 000 консула на САЩ в България предупредил правителството че ако така я кара народният съд ще избие половината си народ и те се спрели.Общественоста била *удовлетворена".Най вече наблюдателите господари.Като гледам събитията не сме далече от нов народен съд.Зависи от коя стряха се гледа защото в България прости и алчни хора демагози облечени с власт,край нямат.Редно е да се споменават историческите факти ,а не да се премълчават защото това е факт.Нсроден Съд е инало във Франция,Унгария,Сърбия,Полша,Чехия,Румъния.Избиването на жертвите е било решение на представители от собственият им народ.Историята Европейска е наситена с народни съдилища.Лъжа ли е?
Докладвай този коментар за нередност
×подобни съдилища : са създадени с решение на Съюзническата комисия. Ето какво става например във Франция: Прочистването след освобождението във Франция е насочено към лицата, сътрудничили на нацистките окупационни власти. При Освобождението, преди съдилищата и гражданските камари да бъдат създадени и установени, и за удовлетворение на тълпата, нейната радост, желанието за отмъщение и уреждане на сметките се смесват, като участници в Съпротивата и населението подгонват колаборационистите или смятаните за такива. Извънсъдебното прочистване е причина за смъртта на около 9 000 души, една трета от които са дело на участниците в съпротивата. Появяват се „използвачи” на чистката, които съчиняват обвинения с цел да си присвоят блага, или да си отмъщават за нещо. Очевидно разчистване на сметки, често на битова основа, не са български патент. Сега времената не са така бурни и „присвояването на блага” се извършва далече по цивилизовано: „Кражбата на фирми придобива мащабите на бизнес”, сподели преди дни председателят на Нотариалната камара Красимир Катранджиев. Впоследствие идва съдебното прочистване. Упражняват се от извънредни съдилища. Законовото прочистване обхваща 300 000 досиета, 127 000 от тях стават предмет на процеси и следват 97 000 осъдителни присъди в обхвата от „национална деградация” до смърт. Последните анкети, извършени от френския Комитет за история на Втората световна война и неговия приемник Института за история на съвремието сочат цифрата 8775 екзекуции по време на извънсъдебната чистка. Към тях трябва да се добавят осъдените на смърт от Висшия съд и обикновените съдилища /791 или 767 присъди, според различните статистики плюс 769 осъдени на смърт от военните съдилища. Следователно прочистването е довело до 10 000- 11 000 ликвидирани, главно при екзекуциите, извършени непосредствено след освобождението.