И гризането на ноктите от невръстните укрепва имунната им система. 

Бебетата смучат пръстите си още докато са в майчината утроба. Но поотраснало дете, което си смуче палеца или си гризе ноктите, може да докара родителите до лудост.

Ново проучване обаче показа, че това не е чак толкова страшно. Тези вредни навици на деца от 5 до 11 г. увеличават досега им с микроби и после техният имунитет се оказва по-силен.

Родителите тичат при педиатъра, че детето им все си смуче палеца. Те се тревожат, че навикът ще се отрази на речта или ще развали захапката му. Ако смукането продължава прекалено дълго, детето става и обект на подигравки. Затова с деца над 4-годишна възраст и с родителите им започват да работят специалисти.

Гризането на нокти притеснява родителите по същите причини. Съветите към тях са да не правят негативни коментари. Вместо това да се постараят да създадат ситуации, които да променят навика на детето, да го поощряват с различен вид награди, ако не го направи, да слагат ръкавица или лепенка, която да му напомня.

Но изследване в Нова Зеландия, което още не е завършило, показва, че хората, които като малки са смукали палец и са гризали ноктите си, по-рядко развиват алергии. Данните са публикувани в специализираното издание “Педиатрия”. Участниците в изследването са родени в град Дънедин на Южния остров през 1972-1973 г. След това са им правени множество тестове, като последният е вече на 38-годишна възраст. Студентката по медицина в града Стефани Линч преровила данните от тези прегледи, за да търси евентуална връзка между смукането на пръсти и отключването на алергии.

Хрумването й идва от Хигиенната хипотеза, формулирана през 1989 г. Според нея може да има връзка между недостатъчното излагане на различни микроби в първите години от живота и атопията - склонност на имунната система към екземи, астма и алергии. А някои микроби укрепват детската имунна система и тя се бори с болестите, вместо да провокира алергии.

В хода на изследването родители са “препитвани” за смукане на палци и гризане на нокти от децата им, когато те са на 5, 7, 9 и 11 г.

Правени са и кожни тестове за реакции към цял набор масови алергени като акари, трева, котки, кучета, коне и др. За последно децата са тествани на 13-годишна възраст, а след това чак на 32 г. 31% от изследваните често са смукали палец или са гризали нокти. При тях положителният резултат на тестовете за кожни алергии е много по-рядък. А пък тези, които са имали и двата “вредни” навика, почти не дават положителен резултат. Това не може да се дължи и на други фактори, свързани с риска от алергии. Учените вземат под внимание наличието на домашни любимци, родители с алергии, кърмене, социален статус, доходи в семейството и др. Все пак при бившите “смукачи на палци” и “гризачи на нокти” много рядко се развиват алергии, все едно дали астма или сенна хрема.

“Хигиенната хипотеза е интересна, защото предполага, че чистотата вкъщи увеличава случаите на алергии през последните десетилетия. Безспорно чистотата има големи предимства, но може би е и недостатък. Хипотезата още не е доказана, но изследването е нов аргумент в нейна полза”, смята проф. Робърт Ханкокс, съавтор на изследването.

Друг от екипа, проф. Малкълм Сиърс от университета в Хамилтън, казва, че ранното излагане на микроби изгражда защитните сили на организма.

Д-р Ханкокс посочва обаче, че не е открит механизъм, с който да докаже връзката безспорно. “Дори да приемем, че този защитен ефект се дължи на досега с микроби, не знаем кои са полезните и как точно влияят на имунната система”, казва той.

Смукането на пръст при по-големи деца може да бъде и проблем, ако засяга зъбите, причинява инфекции на пръстите или става причина детето да търпи подигравки. Д-р Лин Дейвидсън от детската болница в Монтефиоре в Бронкс и автор на статия за смукането на палеца, казва, че има тенденция децата сами да се откажат от него, докато растат.

При по-големите д-р Дейвидсън предлага на родителите да определят в какви ситуации детето започва да смуче палец или да гризе ноктите си и да опитат поведенчески техники в такива моменти като например да държи сапунен балон. Идеята е да прави нещо с ръцете, вместо да ги пъха в устата.

“Вълнувам се не заради това, че смукането на палеца може да се окаже полезно, а по-скоро, че показахме важността на дългосрочното изучаване на имунната система”, казва д-р Сиърс. За учените било изключително интересно да проследяват през годините влиянието на детството върху нея.

Резултатите от това изследване ни карат да погледнем на детските навици с други очи. Те са като парченце от забравения пъзел за сложната връзка между организма и околната среда, която оформя трайно неговото здраве и физиология.