Уникалният златен нагръдник от Микенската епоха е бил в сърцето на Габровския музей

Златен нагръдник с неоценима историческа стойност, датиращ от късната бронзова епоха, се съхранява в Регионалния исторически музей в Габрово. Уникалният артефакт е свидетелство за микенското влияние върху древните тракийски племена, населявали региона преди повече от 3500 години.

Според директора на музея Росен Йосифов, нагръдникът няма аналог както по българските земи, така и на целия Балкански полуостров. Експертите датират находката към средата на второто хилядолетие преди Христа и я свързват с ритуалните практики на тракийските племена кробизи и артакии, обитавали Габровския край през този период.

Историята на откриването на артефакта е не по-малко интересна от самия предмет, отбелязва БГНЕС. През 2001 година диригентът на Габровския камерен оркестър Иван Стоянов забелязва златния нагръдник да се подава от земята по време на разходка на връх Голям Кадемлия в Стара планина. Разпознавайки историческата значимост на находката, той я предава безвъзмездно на музея.

"Нагръдникът е изработен от чисто злато и би красил всяка световна колекция. Неговата стойност се измерва в милиони евро, тъй като е уникален ръчно изработен артефакт от времето преди появата на големите империи", обяснява Росен Йосифов.

Присъствието на микенски артефакт в сърцето на Балкана се обяснява с активните търговски връзки по река Дунав. Историците потвърждават, че микенски кораби са плавали по голямата река, разпространявайки влиянието на тази древна цивилизация дълбоко във вътрешността на полуострова.