Островът на съкровищата се намира край българските брегове, обявиха пред в "Всеки ден" родни учени, занимаващи се с подводна археология. Разбира се, в случая не става дума за тайнствения морски остров от приказките, а за богатствата от стотици потънали кораби, които се намират на морското дъно в българската акватория на Черно море.

За последните 150 години само до нашия бряг - от Дуранкулак до Резово - са потънали поне 200 кораба, като повечето са били претъпкани с ценности, твърди сензационно шефът на Националния исторически музей проф.

Божидар Димитров. Роденият в Созопол учен, който скромно припомня, че е републикански шампион по подводен спорт през 1962 г., добавя, че повечето от тези плавателни съдове са потънали по време на военни действия през Първата и Втората световна война, други при бури, пожари и други бедствия. Според учени, ако се върнем в древните времена примерно от създаването на българската държава през 681 г., спокойно можем да кажем, че броят на потъналите кораби край нашите брегове надхвърля 1500 - наистина внушително число.

В този смисъл морското дъно е не само сандъци със съкровища, злато и сребро, но и невероятен музей от паметници на културата. Археолози обясниха, че поради факта, че българските брегове не са детайлно изследвани най-вече поради липса на средства, не може да се каже какво точно се крие там. Те обаче смятат, че можем да говорим за богатства и за предмети с огромна историческа стойност от порядъка на 500 милиарда лева!

Специалистите обаче са скептични, че някога реално може да изследва в пълнота всичко, което се намира на морското дъно в близост до българските брегове. Поради ниската соленост на Черно море обаче потъналите кораби и съответно съкровищата би трябвало да са запазени и да са в доста добър вид. Всеки запален рибар или изследовател на морето знае за отколешното поверие, че потънали кораби може само да се изследват, но не бива да се вадят или това, което се намира на борда им, да се доставя на брега, защото не е добра поличба.

И тези, които са дръзнали да нарушат вековното спокойствие на потъналия плавателен съд, не ги чакат добри дни. Разбира се, това не е пречка за иманярите, подмамени от легенди за тайнствени несметни богатства в морето, да се пускат до морското дъно в търсене на милиони. Миналата зима археолози алармираха, че иманяри тайно тарашат бреговете край Черноморец.

Въпреки че морето по това време на годината е доста студено и гмуркането е опасно заради безлюдността, търсачи на силни усещания се спускали в района, за да търсят делви със злато от преди поне 15 века. Именно край Черноморец се намира загадъчната ранновизантийската крепост Акра, която се намира на нос Акин. Учени също смятат, че на морското дъно са потънали богатствата на античните жители. Причината е, че морето е заляло близо 30% от полуострова.

На практика цял един квартал е потънал. Някогашните му обитатели били много богати. Те търгували с всички пристанище на Черно море. Преди дни водолази поискаха властите да отменят наредба, издадена от Министерството на транспорта, според която потънали кораби могат да се вадят от дъното, за да се нарежат за скрап. Те изпратиха писма до министерствата на транспорта, на културата и на екологията да не се позволи разграбване на морското дъно.

Според специалисти голяма част от потопените плавателни съдове могат да се превърнат в туристическа атракция. Освен това оставянето им на дъното ще гарантира в немалка степен биологичното разнообразие на подводния свят. Учените обясняват, че всеки потънал кораб обраства светкавично с миди и там се оформят огромни колонни риби, което е полезно за флората и фауната.

Един от корабите, който е застрашен от нарязване, се намира в близост до о. Свети Иван. Плавателният съд „Мопанг" е бил потопен през 1921 г., след като се е натъкнал на мина, останала от Първата световна война. Застрашен от нарязване е още моторен кораб „Родина", потънал на 44 м дълбочина, намиращ се на 3 мили от курортния комплекс „Дюни".

Корабът „Кампидолио", потънал 1931 г. при нос Акин, в района на Черноморец, също може да стане на скрап, ако не се вземат мерки, алармират водолази. „Да нарежем историята за старо желязо е безобразие", коментира водолазът Стефан Цинцарски. Според Женевската конвенция за водене на война от 1948 г., подписана и ратифицирана от България, всички военни кораби и товарни, наети от армията и военизирани, се квалифицират като военни гробища и не могат да се пипат, нито от тях да се вади нещо освен от компетентни органи на страната, за която са воювали.