Орехът е „свято” дърво за българите, което само се сади.

Орехите са почитани не само заради вековното им съществуване, но и като ценна храна и лекарство. Дървото осигурява закрила от мълнии и проливен дъжд – наричали го Гръмоломник, разказва Дело.

Народът ни е оприличавал ореха като дърво на пътя между този и онзи свят. Хората вярват, че през зимата слънцето е под корените на дървото и за това е студено, а през лятото огрява короната му и затова е топло. Дебелата сянка на дървото орех подмамва всеки в летните горещини. В никакъв случай обаче не бива да се застоявате под нея, нито пък да заспивате. Ореховата сянка се смята за много опасна, защото нощем под орех самодивите правят своята трапеза. Старите българи са вярвали, че който стъпи на нея или на самодивско играло (хоро), той оградисва (разболява се).

Оградисва и непредпазливият човек, който се е осмелил да заспи през лятото под сянката на орех.

В ореховите листа се образува особено вещество – юглон, което е токсично за другите растения. Дъждовете го измиват от листата и попадайки в почвата, потиска растежа на растителността под короната. под дървото се събират самодиви и зли старици-юди. С тяхното влияние обяснявали защо под орехова плътна сянка нищо не вирее.

Поради връзката на ореха със света на мъртвите има строга забрана млад човек да сади орехово дърво. Вярва се, че когато стволът на дървото стане дебел, колкото врата на човека, последният ще умре. Ако наистина се налага някой млад мъж да засади орех, той първо трябва да разстеле пояса си в кръг и в средата на този кръг да започне да копае дупката за засаждане.