"Я, и Царските конюшни подпалиха най-после! 

Що, к'во се пулите, да не би да има изненадани?! Беше ясно, че ще ги запалят, още когато ги продадоха на цена, 11 пъти под пазарната. 

Беше ясно, когато някой все пак пробва да ги превърне в паметник на културата, но качулката очевидно беше след дъжда...

Беше ясно, когато делото за странната продажба увисна в съда и все така виси, незапочнало година и половина...Беше ясно, когато номерът с паленето мина с къщата на ген. Вазов...

Беше ясно дори, когато изгоряха пловдивските тютюневи складове, сред които перлата на онзи квартал - бароковата сграда, дарена на общината от благодетеля на града Кудоглу...

Всъщност, списъкът е твърде дълъг, за да ги изброявам всичките сега, но истината е, че беше ясно какво ще се случи, още когато позволихме агресивната посредственост за пореден път да установи тотална диктатура в страната - както през 1927, през 1939 и през 1945...

Мислите, че преувеличавам?

А вие как си представяте, че са започнали всички ония ужасни периоди през ХХ-и век?

Да не би да мислите, че половината население на България (пък и на Европа) една вечер са си легнали демократи, а на другата сутрин са се събудили привърженици на Хитлер или Сталин?! 

Съжалявам, но имам лоша новина за вас - всички тоталитарни режими започват с ПРИМИРЕНИЕ!

С безразличието, с което оставяме нормалните неща да умират - сгради, болни деца, медии, свобода, състрадание, демокрация, образование, кози, възпитание, Босия, историческа памет, морал, добър вкус, тормозени жени, чест, Пирин, съчувствие, морски дюни, култура...

Разбира се, че сега е друго време, което прави оправданията още по-безсмислени - живеем в информационна ера, не чакаме пощенски гълъб да прелети от Брюксел до София, за Бога!

Но е лято и хората са на море, та не очаквам взрив от непримиримост веднага. 

Вместо това, мисля, че е време за опело. 

Съжалявам, ако руша нечие ваканционно настроение, но е време да изпратим подобаващо в небитието всички скъпи ни мъртъвци и да заживеем с диктатурата на посредствеността с чиста съвест и чувство за изпълнен дълг. 

Да ни е честита!"

Весислава Танчева, Фейсбук