Проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател по синоптичен анализ и синоптична климатология в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в интервю за Агенция „Фокус“:

Проф. Рачев, през последните дни станахме свидетели на рекордни горещини в някои европейски страни като Испания, Португалия и дори скандинавски държави. На какво се дължат тези толкова високи температури?

Георги Рачев: Това се дължи на една специфична атмосферна циркулация, която се задържа доста дълго време. Миналата година по това време, дори 20 дни по-рано и в Испания и в Португалия беше много горещо и отново температурите бяха в рамките на 40-44 градуса. От 2 месеца се създадоха 3 синоптични ситуации, при които крайният ефект беше един и същ – много топло време в Северна Европа и на Британските острови.

Обикновено такова по-топло време се случва веднъж на 2-3 години и се задържа за 2-4 дни. Тази година топлото време се задържа в продължение на повече от 50 дни и то в страни като Русия, Белгия, Холандия. 

Германия изсъхна, особено северната част от страната. Там има места, на които не е валяло повече от 45 дни. Само в Северна Германия производителите на зърно по всяка вероятност до този момент са загубили селскостопанска продукция от порядъка на 1 млрд.-1,2 млрд. евро. Тежко е положението и в Унгария и на места в Полша. 

Очакват ли се и още по-високи температури в европейските държави в следващите дни и до края на лятото? Възможни ли са температури над 50 градуса?

Георги Рачев: В момента пикът на топлата вълна е в Източна Португалия и Югозападна Испания. Имаше малко преувеличени прогнози за температури от порядъка на 51 градуса. Сериозните метеоцентрове отхвърлиха тази възможност и наистина тяхната прогноза се потвърди. Вчера температурите достигнаха 46 градуса.

Днес, когато е върхът на топлата вълна, се очаква температурите отново да достигнат до 46-47 градуса, но много трудно ще падне температурният рекорд от 48 градуса, измерен в Атина на 8 август 1977 година. Тези няколко топли вълни, обединени в едно цяло продължават вече 50 дни.

Тази атмосферна циркулация доведе пък до влажно, нестудено и много дъждовно време на Балканския полуостров. Много сериозни наводнения имаше в Сърбия и Румъния. България не направи изключение. Знаете какво се случи и на две места в съседна Гърция. Тази атмосферна циркулация се случва почти всяка година, но веднъж на 10-15 години тя да продължава неестествено дълго. Няма никаква драма.

Няма нещо изключително в този процес. През 2003 година в резултат на такава продължителна топла вълна в Германия, Франция и Бенелюкс преждевременно загинаха 70 000 европейски граждани. Преди всичко това бяха възрастни хора, които имат своите заболявания и продължителните горещини доведе до обострянето на техните заболявания. В момента времето в югоизточна Испания е много тежко.

Там на места минималните сутрешни температури са над 30 градуса. Тежко се живее в такова време. Такива продължителни вълни изправят хората на предела на техните физиологични възможности. 

Какъв климат ни очаква до края на лятото и можем ли да очакваме толкова големи жеги и в нашата страна?

Георги Рачев: България мина встрани от целия този процес. Тук беше доста дъждовно. През юли над почти половината от територията на страната падналото количество дъжд беше 1,5-2 пъти над нормата. В другата половина от България, например София и Бургас валежите за юли бяха 3 пъти над нормата. На отделни места в Предбалкана и в западната част на Родопите беше постигнато количество валежи от 4 пъти над нормата.

На места в София и Западните Родопи паднаха 1/3 от годишната норма валежи, което е страшно много. Това повлия на производството на електроенергия от водноелектрически централи, а добивите на царевица и слънчоглед ще бъдат по-големи. Въпросът е, че август месец ще компенсира дъждовния, но в никакъв случай нехладен юли месец. Хората останаха с впечатление, че юли е малко по-хладен, но това е заради облачно, мрачно и дъждовно време.

Месецът в температурно отношение е напълно в нормата. Очакваме август месец да бъде с 1 градус по-топъл от обичайното. Ще се радваме на страшно много слънце и значително по-сух климат. Имайте предвид, че август е най-сухия месец в цялата година. Температурите ще са нормални и малко по-високи от нормалното. 

В момента температурата на водата на българското Черноморие е твърдо над 25 градуса като по обяд тя достига 26-27 градуса. Да не забравяме, че още в края на май месец температурата трайно мина над 24-25 градуса. 

Зачестяват ли по-екстремните метеорологични явления?

Георги Рачев: Има една категория хора, които имат икономически смисъл да създават непрекъснато напрежение и да говорят за катаклизми. Сериозните изследвания показват 2 неща. Първо – непрекъснато се увеличават материалните щети от проявата на различни природни бедствия (наводнения, цунамита, тайфуни, суши, интензивни валежи, свлачища и т.н.).

И второ – ужасно бързо и много спада броят на човешките жертви в резултат на природните явления. Хората взимат мерки и се стараят да се поучат от минали случаи и броят на човешките жертви пада с всяка година. Рязко нарастват обаче материалните щети.

Те вече се измерват в десетки милиарди. Дори тропичните циклони в САЩ нанасят щети за стотици милиарди долари, поради простата причина, че инфраструктурата е овладяла абсолютно цялото крайбрежие на океаните и моретата. Ние живеем във времето на третото голямо преселение на народите, когато хората от вътрешността на континентите завзеха цялото крайбрежие.

Ако ураганите Ирма и Харви бяха минали по същия път преди 100 години, то нищо нямаше да се случи. Сега вече има инфраструктура за трилиони долари, производства, домове. Същият този циклон ако мине след 20 години естествено, че ще нанесе повече поражения, тъй като самият район ще бъде по-развит. Няма сериозно увеличаване на екстремните природни явления. Имате увеличаване на материалните щети, които те нанасят. 

Може ли жегите да доведат до недостиг на кислород за рибите в по-малките водни басейни?

Георги Рачев: Абсолютно задължително. Това е естествен процес. Максимумът на разтворения кислород във водата е при около 4-10 градуса. Колкото по-топла става водата, толкова по-малко разтворен кислород има в нея. След няколко дни, когато температурата на морската вода продължи да се повишава, в Черно море ще настъпи цъфтежът на планктона. Водата ще стане малко по-мътна. В резултат на това рязко ще спадне количеството на разтворен кислород във водата и ще чакаме септември, октомври месец, когато отново ще падне температурата и морето ще върне нормалното си кислородно съдържание. Това се случва във всички водни басейни по света. 

До какви фатални случаи могат да доведат големите горещини?

Георги Рачев: От жега практически много трудно умира човек. Това е топлинен или слънчев удар. Обикновено в горещи дни хората умират в резултат на обострянето на техните вече съществуващи заболявания. Високата температура и интензивното излагане на слънце е противопоказно за хората със сърдечно съдови проблеми, с нарушен водно-солеви баланс и редица хронични заболявания. Обикновено жегата е спусъчният механизъм, който предизвиква преждевременната им смърт, но малко хора умират пряко заради жега. 

Как влияят високите температури на земеделието и въобще на икономиката в България?

Георги Рачев: Малко по-ниско качество на пшеницата ще имаме тази година. Повечето късни пролетни култури – слънчоглед и царевица се развиват чудесно и тази година България отново ще произведе 2 млн. тона слънчоглед, колкото и предишните години. Това е 5% от световната реколта. Това е ужасно много, защото ние разполагаме с 1 хилядна от обработваемата земя на планетата. Ще има добри зеленчуци, макар че някъде домати и пипер пострадаха от многото влага, защото се развиват гъбички и плесени. България произведе над 1.5 млрд. кВтч електроенергия от водноелектрически централи, което де факто не струва нищо.

От друга страна в Германия, Холандия и Дания се появи недостиг на вода поради простата причина, че тези хора нямат язовири. За тях не е нужно да събират вода като нас на Балканите и в Южна Европа, където през лятото има фрапиращ недостиг на питейна вода. 
В България, която е поликултурна държава по отношение на селскостопанските култури няма перфектно време. Ако времето е сухо, ще бъде добре за гроздето, но няма да се получат царевицата и слънчогледът.

Важното е, че в топло и дъждовно време се ражда много и различна продукция, докато по време на суша нищо не се ражда. Тя унищожава абсолютно всички и тогава цялата индустрия под открито небе страда и губи. 

Какви са вашите съвети към хората за горещините?

Георги Рачев: В периода на големите жеги от 13.00 до 17.00 часа да са вкъщи, на дълбока сянка, на хладно. Да отложат своите дейности за рано сутрин и късно вечер.