Повече правомощия за решаване на ключови въпроси за управлението на университетите може да получат ректорите.

Това ще се наложи, ако бъде приета идеята на образователното министерство те да носят по-голяма отговорност за развитието на висшето училище, както и за изразходването на бюджета му.

В управлението на университетите може да влязат и представители на общините, а тези на бизнеса да имат по-голяма роля при вземането на решения.

Това са част от промените, които образователното министерство има намерение да предложи в Закона за висшето образование, стана ясно от изказване на министъра на образованието Красимир Вълчев в четвъртък.

Идеята е ректорите да продължат да се предлагат и избират от общото събрание на университетите. Те обаче ще подписват договори за управление с министъра на образованието. Чрез тях ще са отговорни за изпълнението на определени цели, свързани с развитието на висшето училище, например увеличаване на приема в приоритетни специалности за сметка на безперспективни, но желани от студентите такива. Освен това ще носят и по-голяма отговорност за изразходването на държавната субсидия за обучение. Това се налага, след като проверки на министерството показали, че масово висшите училища харчат за друго парите, дадени им за приоритетно обучение, например.

В момента разпределението на бюджета зависи от академичните съвети, които са органът, който ги гласува. Дори и това да става под влиянието на ректорите, те не са тези, които взимат решението формално. От думите на Вълчев се разбра, че формирането на бюджета ще зависи повече от ръководителите на университетите, но не стана ясно дали ще е изцяло техен прерогатив.

Министърът каза още, че с промените в закона се предвижда ректорите да определят и щатните бройки във факултетите.

Общините в академичните съвети

Промените включват и предложение представители на бизнеса и общините да имат съвещателен глас в академичните съвети. В момента те могат да участват в университетските настоятелства, но реално нямат голяма роля при вземането на решения за развитието на висшите училища. Те няма да имат право на глас, а целта на тази промяна била двете страни "да се чуват". "Общините в много случаи са най-заинтересовани от развитието на едно висше училище", обясни Вълчев и даде пример с университетите в Русе и Свищов, които са единствени за дадената община.

Предвижда се в общото събрание, академичния съвет и факултетните съвети да има и квота за млади преподаватели. Това се налага, тъй като в момента в тях влизат основно хабилитирани преподаватели, а младите, които би трябвало най-дълго време да останат в университета, нямат думата при вземането на решенията. Вълчев коментира още, че преподавателите в университетите имат по-високо заплащане от тези в училищата, но младите университетски преподаватели вземат по-малко от младите учители.

Ограничения за частните университети

Вълчев каза още, че се предвиждат и нормативни промени, с които правителството да може да ограничава приема на студенти в частните университети. В момента кабинетът приема бройките, които самите висши училища му подават. Така над половината места за първокурсници остават незаети. Идеята е бройката на новите студенти да не може да надхвърля с 15% реално записаните предходната година.

От думите му стана ясно, че продължават да се търсят нови стимули, които да накарат кандидат-студентите да изберат приоритетни специалности, в които има или се очаква недостиг на кадри. В този списък влизат педагогиката по определени предмети, математическите, химическите, физическите науки и други. Обмисля се студентите в тези специалности да получават допълнителни стипендии. Дали това ще се случи от догодина, ще стане след приемането на държавния бюджет за 2019 г.

Търсят се 60 000 деца, които не ходят на училище

Продължава издирването на 60 000 деца, които не ходят на училище. Приоритетно специалните екипи, които издирват необхванатите от образователната система, търсят деца, които са напуснали клас през миналата година, отпадналите след ІV и VІІ клас, както и децата на 5, 6 и 7 години, които не са записани в предучилищна или І клас.

Тази година се очаква в училищата да влязат около 60 000 първокласници.