След години безуспешни опити заради различни лобита парламентът най-накрая сложи край на т.нар. "летящи професори".

Това стана с приетите днес окончателно в пленарна зала промени в закона за висшето образование, според които занапред член на академичния съвет на основен трудов договор ще може да участва в акредитацията само на едно висше училище, а не на две, както бе досега, пише в.СЕГА. Очаква се промяната да повиши качеството на предлаганото от вузовете образование, тъй като се счита, че когато един преподавател работи само в един университет, той се посвещава на студентите там и съответно им преподава по-качествено. Тя не забранява професори и доценти да продължават да работят на няколко места, но тъй като те ще се броят за акредитацията само на едно висше училище, няма да са много "рентабилни" за университетите.

От Националната агенция за оценяване и акредитация коментираха, че промяната ще се отрази върху оценяването на академичния състав и изискванията към него. "Новото изискване е по-скоро стимулиращо - ще помогне на висшите училища да откроят спецификата на специалностите и професионалните им направления", смята шефът на НАОА проф. Петя Кабакчиева.

Както вече писахме, въпросното ограничение бе прието тайно в просветната комисия - на изнесено заседание в Сандански, за което нямаше предварителна информация. В последствие постъпиха възражения от юридическите факултети на СУ и ЮЗУ, Омбудсмана и от Комисията за защита от дискриминация. Промяната обаче вече бе приета от депутатите на второ четене в комисия. Днес в парламента нямаше никакви дискусии по нея, тъй като подкрепата за нея очевидно е била договорена предварително.

Сред другите важни промени в ЗВО са въвеждане на забрана за разкриване на нови вузове, докато МС не приеме Национална карта на висшето образование, която да определи териториалната и профилна структура на университетите у нас. Забраната ще важи за откриване на нови вузове - държавни и частни, на териториално изнесени звена и филиали - и в държавните, и в частните, както и на факултети, департаметни и колежи само в държавните университети. В първоначалния вариант нямаше забрана частните университети да откриват филиали, както и държавните да откриват териториално изнесени звена. Ограничението засяга и преобразуването на висши училища и на основни звена и филиали в държавните висши училища, с изключение на преобразуването за консолидация и за оптимизация.

В 1-годишен срок от влизането в сила на закона министърът на образованието трябва да разработи и внесе в Министерския съвет Националната карта на висшето образование в Република България, решиха още депутатите. С промените се регламентират и договори за управление, които занапред ректорите ще трябва да сключват с министъра. В тях ще се формулира политиката за развитието на университетите, ще се набелязват конкретни механизми и показатели за изпълнението им и т.н., като ректорът ще трябва да отчита пред министъра на образованието за резултатите от работата си. Договорите ще важат за тези ректори на държавни висши училища, за които след влизането в сила на закона остават повече от 2 г. до приключване на мандата им. Просветният министър ще утвърждава политика за развитието на всеки държавен вуз в тримесечен срок от влизането в сила на закона.

Депутатите решиха и на ръководна длъжност в държавните университети да не могат да бъдат "избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст". Мандатът на лицата, избирани на ръководните длъжности - като ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници, вече ще се прекратява предсрочно освен в случаите по чл. 35 (т.е по тяхно желание или при отзоваване от Общото събрание), и при навършване на 65 години. Приеха се и текстове, според които лицата, които към влизане в сила на закона вече заемат ръководните длъжности ректор, декан и т.н., не се прекратява предсрочно при навършване на 65-годишна възраст, т.е ограничението няма да важи за заварените случаи. Лицата на ръководни длъжности, които са навършили 65 г. към момента на влизане в сила на закона, пък ще довършват мандатите си при условията, при които са избрани.