Специалист по биология и невронауки, Ралица Тодорова получи престижната награда „Млад талант“ в областта Медицина за своите изследвания на мозъка и формирането на спомените

От 11 години Ралица живее в чужбина, разказва bTV. Тя получава бакалавърската си степен в Шотландия, посещава обменна програма в Швеция и живее във Франция от 7 години, където е изкарала докторантурата си и в момента работи като научен инженер в лаборатория, в която изследва сънищата.

Вдъхновението да се занимава с невронауки получава още в гимназията, когато прочита статия за механична ръка, която бихме могли да движим с нашата мисъл, в „Нешънъл Джиографик“, споделя Ралица.

Реактивирането на спомени от нашия ден, и как можем да виждаме тази реактивация по време на съня, за да укрепнат спомените, се превръщат в страстта на учения.

„По време на деня мозъкът е в такова състояние, особено когато ни се случват интересни неща, в което енкодира и невроните запомнят каквото ни се е случило, но за много кратко време. Има една зона в мозъка, която се казва хипокампуса. Без тази зона не можем да формираме нови спомени, но тя не ги пази за дълго. По време на съня тази зона реактивира всичко, което е запомнила дословно по време на съня. (…) Останалата част от мозъка се опитва да осмисли, води си бележки, прави връзки между нещата, които са ни се случили“, обяснява Тодорова.

Кортексът е частта от мозъка, която запомня важното. Така, ако си припомним случка след година, ще си спомним абстрактно, най-важното, според Ралица.

Научните експерименти в лабораторията във Франция, се извършват с мишки, а не с хора.

„Мишки се разхождат на нови места, минават през нови лабиринти, намират пътя към правилното място и когато записваме техния хипокампус, клетките реагират на конкретно място. Така, че като виждаме невронната активност в тази зона можем да видим къде се намира мишката в момента. Тази зона е наречена „компасът на мозъка“, разказва ученият.

Спрямо мозъчната активност, освен къде се намира мишката, екипът на Ралица може да види и къде си мисли, че се намира мишката. По време на съня те наблюдават същата активност – реактивация на същите места, където мишката е била.  

Преповтарянето, реактивацията по време на съня, са абсолютно необходими за укрепването на спомените, категоричен е експертът.

„При хората съществува същия тип реактивацията по време на съня. (…) Не можем да си представим точни какво сънува човек, но знаем че подобен тип реактивация се случва основно в първата част на съня, в първата половина на нощта. Има различни фази на съня – бавните фази на съня и парадоксалния сън, при който се движат очите. Наскоро разбрахме, че човек може да сънува по време на всяка фаза на съня“, допълва тя.

Колега на Ралица пък записва невронната активност, но вместо да я визуализира в графики, той я превръща в музика, като всеки тон отговаря на различен неврон.

Така мелодията разкрива различни страни на мозъчната активност. В будното състояние, например, мозъкът не си почива в нито един момент. Мозъчната дейност по време на съня пък е много по-ритмична. Там се открояват паузи, в които учените твърдят, че 2% от невронната активност всъщност остава, за да пази паметта.