Не консумирайте копринка с алкохол, силно токсична е, съветва токсикологът и алерголог проф. Никола Александров в интервю за в. Монитор :

Проф. Александров, след дъждовете реколтата от диворастящи гъби е изключително добра. Опасни ли са те по това време на годината?

Реколтата от диворастящи гъби е добра, но точно по това време на лятото рискът е изключително голям. Причината е, че от края на месец май до септември включително избуяват в огромни количества най-отровните и опасните двойници на ядливите гъби. Те започват да растат, щом температурата се увеличи над 20 градуса. На първо място по отровност е амалита фалойдес (зелената мухоморка). Затова, старите българи не са ходели за гъби в този период, защото двойниците могат да заблудят дори опитен гъбар.

В какво се изразява това коварство?

В продължение на 6 – 8 , понякога и 12 часа е възможно те да не дадат никакви симптоми на отравяне. Има случаи процесът да стане явен и след едно денонощие. Пред това време те започват да увреждат черния дроб, той се разпада. Човек умира от чернодробна недостатъчност. Отровата им удря и бъбреците. Понякога се случва и да се появят симптоми. Те са гадене, повръщане и обилна диария. Човек пожълтява за кратко време и отпада поради загуба на течности и нарушаване на електролитния баланс.

Кои са най-опасните двойници?

Всички са опасни, но съществува виждането, че най-тежко е отравянето със зелена мухоморка. Нейните токсини не могат да бъдат неутрализирани дори в болнични условия, докато при някои други, макар и трудно, това е възможно.
Тя е от гъбите, които растат след 15 юни и е двойник на широко разпространената ливадна печурка. Двата вида много трудно се различават един от друг. Коварното при зелената мухоморка, че точно при нея след консумация минава латентен период от 12 до 24 часа. През това време в организма се получават токсични метаболитни продукти, от които се развива отравянето. Отровите в двойниците са толкова силни, че попаднали дори малки количества от тях в ястие, могат да отровят цяла фамилия.

Затова, първото правило е да не се берат гъби по това време на годината, а след края на септември, когато температурите паднат, да се късат само тези, които човек познава добре. Има ли дори малко съмнение, да не посяга. Да се берат само един – два вида, да не се слага в кошницата всичко, каквото попадне под ръка. Те трябва да се събират разделно, да не се смесват с цел безопасност.

Вярно ли е, че гъба, нагризана от животно или налазена от мравки или други насекоми, не е отровна?

Не, това е напълно погрешно схващане. Животните имат различна защитна система. Заек и таралеж, например не могат да се отровят от опасен двойник, защото токсините не им действат. Спомнете си само Ежко Бежко от приказките, който е набучил на бодлите си гъбка червенушка.

Възможно ли е човек да се отрови и с ядливи гъби?

Да, но това не е типично отравяне до смърт. Ако гъбите престоят смачкани и накиснати във вода продължително време в тях се получават междинни токсични вещества, които довеждат до гастритен ефект, обилни повръщания и диарии.

Може ли човек да си помогне сам при отравяне?

Не, почувства ли и най-малко неразположение, веднага да потърси лекарска помощ дори, ако то са е появило няколко дни след консумацията. Освен това, който бере гъба копринка да внимава.

И тя ли има отровен двойник?

Тя е коварна с това, че консумацията й дори с малко алкохол я прави отровна. Ако се яде без него, е напълно безопасна, но дори с малко бира, нещата стават опасни. Тогава в организма протича опасна химична реакция, следват повръщания, диария, човек се зачервява, става неадекватен, животът е в опасност. Тази комбинация не бива да се експериментира в никакъв случай.