Всички версии за причината на пожара са свързани с човешка намеса

Над 10 хиляди декара гори пострадаха при пожара в Родопите. Борбата с пламъците е изтощителна за всички. Огънят, неговите сила и посока се следят непрекъснато. Междувременно идва сигнал за възникнали нови огнища в гръцката част на Родопите, които бавно пълзят по южните склонове на планината към граничната линия.

От Чакаларово екипът на NOVA поема към границата. От съседното село Горно Къпиново нагоре пътят позволява изкачване само с високопроходими автомобили. До самата гранична линия между България и Гърция пътят е изключително пресечен. Пожарните, джиповете на горските, камионите и водоноските се налага да се катерят километри през тази суха и камениста местност.

Тази част на планината не е толкова висока, но придвижването на хора и техника е мъчително предизвикателство. Добре, че багерът, ангажиран от горските служители в района, донякъде е разширил иначе тесните планински пътеки.

С инженер Здравко Бакалов от ЮЦДП репортерът вече е на билото, на самата държавна граница. Оттук погледът се простира километри на юг над покритите с есенни багри планински ридове. Ясно се виждат и най-новите огнища, които си проправят път през сухата гора. „Това е пак низов пожар, дъбови насаждения. Доста голям е фронтът тук. Затова по протежение на цялата граница са разположени екипи с противопожарни автомобили. Целта ни е да не допуснем да влезе на наша територия. Изключително опасно е. Листата и мъртвата горска постилка са прекалено много и са изсъхнали, заради липсата на стопански значими валежи. Плюс това, тук са южни склонове, виждате температурата колко рязко се повиши само за час”, казва той.

С напредването на деня димът сред дърветата става все по-забележим. Гърците усещат надвисналата опасност и пускат в борбата с огъня два самолета. Машините хвърлят по 16 тона вода при всеки заход.

На българска територия усилията са насочени в разчистването на достатъчно широка просека, за да се пресече пътят на пламъците. Освен багера, по граничната линия работят десетки пожарникари, горски, военни и доброволци. От хасковския 31 механизиран батальон в района помагат 30 души. „Шумата отделя много въглероден диоксид, налага се понякога да се поставят противогази, за да можем да дишаме свободно и леко. Всички държавни служби, както и местното население, се включват в гасенето и може би затова успяхме да го овладеем. Всички имат желание да се справим, защото гората достига на метри от населените места”, споделя кап. Михаил Костадинов от 31 механизиран батальон - Хасково.

След 10 дни упорита борба с огъня, селата в подножието на връх Вейката са спасени. На наша територия догарят отделни огнища, които се наблюдават и контролират. Над 10 хиляди декара горски масиви са пострадали при пожара, определен като най-мащабния за последното десетилетие в Родопите. Горските специалисти са притеснени най-вече за широколистната гора.

Иглолистните дървета са по-уязвими при върхови пожари, когато огънят изгаря короната. В района обаче до такъв не се е стигнало и затова щетите са по-малки и възстановими. „Опасността от върхов пожар е преминала. Ето, първите 1 - 2 метра са обгорели, но това не е проблем за дървото. Ще има нормален растеж”, категоричен е Здравко Бакалов.

Докато българските лесовъди оценяват щетите след огнената стихия, в съседна Гърция търсят причината за огъня. Според техни медии версиите са различни, но всички са свързани с човешка намеса.

В най-южната част на България сушата продължава. В района не е валяло близо 3 месеца. Всички очакват с нетърпение напоителни есенни дъждове, които да ликвидират опасността от нови пожари.