В Русе се намира единственият в България музей на транспорта.

В това няма нищо чудно, тъй като в крайдунавския град се поставя началото на железопътния транспорт в страната. Това става още преди Освобождението с построяването на първата железопътна линия Русе – Варна през 1866 г. Същата година в Русе е открита и първата железопътна гара, предаде кореспондентът на БГНЕС.

Приемното здание е построено успоредно на коловозите, въпреки че е начална гара. Разположението ѝ до брега на река Дунав е за улесняване на прехвърлянето на пътници и товари от кораби в посока Варна и обратно. Именно там, 100 години по-късно, се открива и единственият по рода си в България Национален музей на транспорта.

Първоначалната идея на откритата през 1866 година железопътна линия Русе – Варна е да подобри транспорта и комуникациите в Османската империя и да бъде включена в международния ЖП път, свързващ Лондон и Цариград, което така и не се случва. Въпреки това, ЖП линията е включена в трасето Париж – Цариград, а между 1883 и 1885 по линията минава и прочутият “Ориент експрес”.

Линията Русе – Варна е построена от английска компания. По трасето на железния път се работи едновременно от двете му крайни точки към средата. За една година са построени около 150 километра от Русе до Разград и от Варна до Нови пазар. При изграждането на ЖП линията са използвани камъни от останките на средновековния български град Плиска.

Докато ЖП отсечката е все още в процес на строителство, в английски град Манчестър, започва производството на подвижния състав, който ще обслужва ЖП пътя. Именно в Музея на транспорта в Русе може да се види най-стария запазен у нас парен локомотив. ЖП линията е открита от тогавашният управител на Дунавски вилает Митхад паша, който пътува с влак от Русе до Варна, преминавайки разстоянието без прехвърляне.

Освен парни локомотиви, в експозицията на открито, могат да се видят уникални вагон-салони за височайши пътувания от І и ІІ правителствен влак. Сред коронованите особи имали привилегията да пътуват с тях са – Султан Абдул Азис, императрица Евгения, княгиня Климентина, княз Александър Батенберг, княз Фердинанд І и цар Борис ІІІ. Във вагон-салоните е имало всичко необходимо за дълги пътувания.

В парк-музея могат да се видят и влакови състави от началото до средата на 20 век, както и товарни и специализирани вагони.

Още с откриването на гарата през 1866 година е започнала да работи и механизирана система за затопляне на вода за зареждане на парните локомотиви. Към гарата по онова време е имало и лекар, който е оказвал медицинска помощ, както на персонала, така и на пътниците.

Експозицията в сградата на старата гара, където сега е музеят, представя основни моменти от развитието на железопътния транспорт в България и връзката между железницата и пътническото корабоплаване по река Дунав. В музея на транспорта могат да се видят и много други интересни експонати.

Сградата на музея на транспорта в Русе е обявена за исторически паметник. Експонати от музея участват във филмите: „Капитан Петко Войвода“, „Записки по българските въстания“ и руско-българската продукция „Турски гамбит“.