Трудно се пътува днес - и заради противоепидемичните мерки, и заради студа навън, но нищо не пречи да пътешестваме, седейки на топло зад компютъра, пише Банкеръ.

Така неусетно можем да се пренесем в Русе и да посетим единствения по рода си в цялата страна Национален музей на транспорта, който се намира под „Парка на младежта” на брега на река Дунав. Той е разположен е в сградата на първата железопътна гара в страната, построена по проект на английските братя Хенри и Тревор Бъркли.

Концесията за строителството на първата жп линията у нас Русе - Варна я получава английската фирма “Уйлям Гладстон и братя Бъркли” от Лондон, която под името “Rustshuk - Varna Railways Company” на 1 октомври 1863 подписва договор и концесия за 99 години. Издава и 45 000 акции по 20 английски лири едната (около 22, 5 млн. златни лева).

Единият от братя Бъркли - инж. Хенри Бъркли, изготвя проекта. Изненадващо, той променя първоначалното трасе, което трябвало да премине през Шумен, измествайки го встрани с 25 км и решавайки да се направи отклонение за Каспичан.

Великолепният гаров комплекс (проектиран и изграден през 1864-1866 г.) предлага за посещение три музейни експозиции. „Старата гара” представя основни моменти от развитието на жп транспорт в България и връзката на железницата с пътническото корабоплаване по река Дунав. Реката е свързвала Русе с европейските страни и новите идеи са влизали у нас оттук. Неслучайно Русе често е наричан в България „Малката Виена“ заради европейския дух на хората тук и архитектурните шедьоври тук в стил необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион.

На 20 септември 1908 г. правителството на министър-председателят Александър Малинов посреща българския княз Фердинанд І на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттук с влак всички потеглят към старопрестолния град Търново България, където на 22 септември е провъзгласена тържествено Независимостта на България.

В експозицията „Парк-музей” могат да се видят влакови състави от средата на XIX век и средата на XX век, товарни и специализирани вагони.

„Вагон-салони” уникати разказват за височайши пътувания от І и ІІ правителствен влак. Сред коронованите особи имали привилегията да пътуват с тях са султан Абдул Азис, императрица Евгения, княгиня Климентина, княз Александър Батенберг, цар Фердинанд І, цар Борис ІІІ и други.

Експозицията е разположена в две части - в сградата на гарата и на открито – няколко парни локомотива, различни модели вагони, като тук се пазят личния вагон-салон № 5, произведен през 1894 г. в Бреслау-Германия, за княз Фердинанд I. Също Вагон-салон № 1 „Султание”, произведен през 1866 г. в Брюксел, с който турският султан е предприемал обиколки, както и вагон-салон № 101, произведен през 1902 г. в Гьорлиц-Германия, спален вагон за царската композиция и още много интересни експонати. В колекцията на музея е и най-стария запазен у нас парен локомотив № 148, произведен през 1848 г. в Манчестър, Англия.

Музеят става национален музей на железопътния транспорт и съобщенията на 26 юни 1966 година по повод 100-годишнината от началото на железопътния транспорт в България. Сградата на музея е обявена за исторически паметник.

Експонати от музея са участвали във филмите: "Капитан Петко войвода", Записки по българските въстания", руско-българската продукция "Турски гамбит" и други.