Русе в средата на 19 век.

Новият валия на вилаета Мидхат Паша готви откриването на първата железница у нас. В същото време турският султан Абдул Азис се връща от Парижкото изложение. От Русе до Варна високопоставеният гост решава да пътува с влак - с Първи правителствен влак в произведения в Брюксел през 1866 година вагон “Султание”.

Тази разходка назад в историята е възможна в Националния музей на транспорта в Русе, предава NOVA. Заедно с уредника и екскурзовод Дарина Йорданова се качваме в светлосиния вагон, в който се е возил султана. Тя разказва: “За времето си е имал всички удобства, които би могъл да предложи този вид транспорт - удобно кресло, удобен умивалник, който може да се отваря и затваря. Креслото е с функция на тоалетна”.

За султана, подписал смъртната присъда на Васил Левски, бил предвиден единият от двата салона във вагона. Четирима охранители вардели отвън на панорамната площадка, докато Абдул Азис пиел кафето си в лукса на тогавашната железница. Този момент е родил и една легенда, обяснява Дарина Йорданова: “Кафето е в чашите. Не се докосва, докато стигне до Варна влакът. И ако се разлее, значи е некачествен пътят”.

1908 година. В нощта срещу 22 септември княз Фердинанд и цялото правителство на освободена България подписват Манифеста за независимостта. Това става във вагон от правителствения влак.

“Този вагон е строен през 1894 година в град Бреслау, Германия. И е салон-трапезария. Навремето обзаведждането е било голяма бална маса с 12 стола”, посочва уредникът на музея.

Царски лукс, маркиран от короната и инициалите на Фердинанд. На голямата маса монархът е посрещал лични гости. Запазено е и менюто с вкусотии и глезотии от тази епоха. Дарина Йорданова посочи някои от блюдата в менюто: “Студен бульон, който се консумира с вино. Пирожка “Дипломат” отново с вино. Телешко филе със сос “Бордо”. Любопитно - сладолед, отново с вино. Покрай приятните разговори с качествените храни могат да се случат много добри споразумения”.

1911 година. Още един луксозен ресторант на релсите с приемна част, сепарета, място за персонала и модерна за времето си кухня. Отново правят впечатление интересните лампиони за ярко и приглушено осветление. Уредникът на музея разкрива как е работела системата: “Първоначално е на газ, а после с електричество. То се е произвеждало от динамо под вагона. Любопитното е, че тук имаме механично задвижван вентилатор”.

Още една перла от царската помпозиция - спален вагон 101, произведен през 1902 година. В бляскавия салон има огромен радиоприемник. Следват спалните помещения, местата за охранителите и стюрда. Дарина Йорданова припомня любопитен детайл: “По време на Втората световна война вагонът е предоставен на щаба на маршал Толбухин. Стационарно е бил в Констанца, Румъния. В края на войната идва в София”.

В началото на 20 век обикновените пътници не са разполагали с лукса на царските особи, но все така вагоните са били отоплени и комфортни за времето си. “За студения период са имали отопление с метални цилиндри под седалките. Сменяли са се на гарите Разград и Каспичан”, обясни Йотова.

Разград и Каспичан са две от общо 18-те гари и спирки по 224-километровото трасе. Влаковете са пъплели със скромните 30 километра в час. “Когато решите да пътувате от Русе за Варна, първо си напишете завещанието!” - така са се шегували хората за епичното пътуване от Русе до Варна, което е продължавало около 10 часа. От лукса за монарсите до салоните за всички останали.

Тези ценни исторически реликви пазят спомена за първите стъпки на българската железница. Тук, на брега на река Дунав, на перона пред първата гара в България.