Истинско предизвикателство е, че да имаме обща миграционна политика. Факт е, че до този момент имаме няколко регламента, които позволяват страните членки да съгласуват действия, да имат малко по-бърза реакция. Но спираме дотук.

Това означава, че в случая, в страни като България успяхме да имаме финансова помощ, отчитана от Европейския съюз, но основната отговорност, основаната тежест остава върху страната членка. Още повече за страни като България, които са външни граници на съюза и които според сегашните регламенти имат задължението да осигурят минималните добри условия на прием на тези хора, докато се реши тяхната съдба. Тоест дали ще получат статут на бежанци, дали ще имат международна закрила, дали ще трябва доброволно връщане за тях в страните на произход.

Това комеентира пред "Фокус" Мария Габриел - евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и зам.-председател на Комисията по външни работи в Европейския парламент.

Ето какво каза още Габриел:

"Така че в този момент много ясно ни става, че имаме няколко механизми – механизъм за доброволно връщане, механизъм за финансова помощ, механизъм за повече координираност на действията, но нямаме обща миграционна политика, която да позволи да поставим в центъра на всяко едно действие солидарността между страните членки. Когато говорим за солидарност, да говорим за механизъм за по-бърза реакция, защото няма нужда всеки път да става голямата вълна от мигранти или бежанци, страната да е изправена пред много големи трудности и чак тогава ЕС да вземе решение за някаква финансова помощ.

Необходимо е да имаме ясен механизъм, който да позволява финансовата помощ да е адекватна, тя наистина да отговаря на нуждите на страната. Защото сами разбирате, че условията, които България трябваше да предостави вследствие на това, че за първи път се сблъсква с този проблем, не са условията, които имат страни, които вече са подготвени, като Франция, като Германия, като Швеция, сега вече излиза много ясно в класацията. Така че в този момент за нас е истинско предизвикателство.

И когато говорим за миграционна политика, да не се спираме само на темата за бежанците. Ясно ни е, че тези хора напускат страните си, защото войната е тази, която ги гони, за тях не е приятно да напуснат къща и семейство. Но там основното е солидарността. Ние към тези хора имаме наш дълг, такива са ни ценностите като европейци, да ги посрещнем. От друга страна, обаче, не бива да забравяме, че имаме икономически мигранти, имаме и незаконни мигранти. Защото, за съжаление, войната и конфликтите са в най-честите случаи един невероятен източник на доходи за всякакъв тип трафиканти.

Така че за нас като европейци е много важно – да, бежанците, за тях се грижим, мобилизираме средства, но максимално работим със страните на произход и транзит, за да предотвратяваме трафика на хора и максимално работим с нашите си собствени граждани, европейски, за да им покажем ползата от икономическите мигранти. Защото, нека бъдем откровени – Европа е изправена пред две огромни предизвикателства. Икономическата криза, но другото голямо предизвикателство е демографската криза.

Ние имаме нужда от мигранти, имаме нужда от имигранти, които да позволяват икономиката да е динамична. Тези имигранти трябва да бъдат много ясно регламентирани. Тоест например нещо, за което можем да говорим вече и аз се надявам, че ще имаме възможност в следващите години да наложим израза, това е т.нар. циркулярна миграция – тоест да се позволи на хората, които тръгват от трети страни, да дойдат в Европа, да натрупат знания, да работят и натрупат опит, но след това се върнат и собствената им страна да се възползва от натрупания опит."