Хората в района на трусовете преживяват нещо много по-тежко от война

"От всички критични събития земетресенията имат тази особеност, че не зависят от човека. Те в най-голяма степен ни карат да се чувстваме безпомощни. В такива моменти човек има най-голяма нужда от подкрепа - на всяко ниво".

Това каза пред БНР кризисният психолог Христо Монов.

И обясни, че психологът гледа по друг начин на ситуацията - вижда непосредствените нужди на хората и насочва натам ресурсите си.

"Важно е хората да бъдат отделени на места, на които нищо няма да им се случи. Затова ролята на психолога е много важна. Включително и за хората, които участват в спасителните акции".

Според него човек може да запази нормалността си след преживяно земетресение или война, след като преработи събитието и след това да започне живота си въпреки него:

"Тъй като зависи от хора, има надежда за край на войната, докато за земетресението не. Тези хора в района на земетресението в Турция и Сирия преживяват нещо много по-тежко от една война, защото дни наред усещат афтършоковете. Хората са в много особено положение. Пред силата на природата сме безпомощни".

Психологът поясни, че травмите, получени във война, са по-различни по своя характер и не са толкова масови:

"Тук говорим за 15 млн. души, които живеят в десетте засегнати провинции на Турция, плюс още 3-4 млн. засегнати в Сирия. Тези хора ще имат дълъг и труден период на преработване на това критично събитие".

По думите му живеещите в силно сеизмологичните райони трябва да имат предварителна подготовка и познание къде живеят и какво да очакват.

"Предварителната подготовка ни прави много по-способни психично да преодолеем критичното събитие. Не то да ни владее".