Гергана Георгиева продължава проучванията си на Ледения континент

Докато повечето хора се подготвят за коледните празници, българският учен д-р Гергана Георгиева се намира на хиляди километри от дома, провеждайки важни сеизмологични изследвания на Антарктида. Преподавателят от катедра „Метеорология и геофизика" на Физическия факултет в Софийския университет участва в своята шеста експедиция на Ледения континент.

"За мен това е шеста експедиция. Аз съм на българската база по научен проект. Занимавам се със сеизмология, изследване на земетресенията, движението на ледниците на Антарктида", споделя д-р Георгиева в интервю за предаването "Закуска на тревата" по Българското национално радио.

Десетилетие на сеизмични изследвания

Българската сеизмична станция на Антарктида функционира вече близо десетилетие, като събраните данни допринасят значително за световните научни изследвания. "Имаме почти 10 години сеизмична станция там. От една страна това е повече мониторинг, но от друга страна, вече има нови източници на земетресения, които не са изследвани и тази година се надявам по-точно да установим тези източници", обяснява ученият.

Глобално значение

Сеизмичната активност на Антарктида има важно значение за разбирането на глобалните геоложки процеси. На континента функционират между 20 и 30 постоянни сеизмични станции, които записват не само локални, но и световни земетресения. Тези данни са от съществено значение за геолозите, изучаващи движението на тектонските плочи и историята на Земята.

Геополитически аспекти

Д-р Георгиева разкрива и деликатната геополитическа ситуация около континента. "Засега на Антарктида се правят само научни проучвания къде има полезни изкопаеми. Геолозите са по-наясно и има опити за разчертаване на територии от различни държави, което е забранено от Антарктическия договор. Особено от държави, които са близки до Антарктида като Чили, Аржентина, Австралия и разбира се, САЩ", пояснява тя.

Предизвикателства пред българската наука

Успехите на българските учени на Антарктида са резултат от дългогодишните усилия на проф. Христо Пимпирев. Въпреки това, секторът е изправен пред сериозни предизвикателства, включително липсата на трайно финансиране и недостига на млади специалисти в областта на геофизиката и сеизмологията.