В Германия ще ми липсват голямото желание на българите да общуват. А също така лютеницата и евтиният обществен транспорт

Това казва за Deutsche Welle германската журналистка Сузан Еберлайн, завърнала се наскоро от обмен в България.

Вие участвахте в обмен на журналисти в България. Защо избрахте точно България?

Сузан Еберлайн: Мисля, че България избра мен. След участия в Стокхолм и Рим по програмата "Еразъм", както и в други журналистически проекти в чужбина, исках отново да посетя една непозната страна, да я опозная и да работя като временна кореспондентка. Инициативата на Международната журналистическа програма (IJP) и на Фондация "Конрад Аденауер" (KAS) предлага точно тази възможност и затова кандидатствах. Югоизточна Европа, както и кирилицата бяха голямо предизвикателство за мен, което приех с голяма радост.

Какви са впечатленията ви от България и българите?

Сузан Еберлайн: България има 7000-годишна история и това се усеща много силно. Родена съм в ГДР през 1988 г. и в работата си в Тюрингия често работя върху теми, свързани с комунистическото минало и паметта. Затова беше много интересно да видя големите прилики между България и ГДР по времето на социализма и как пътищата им се разделят след падането на Берлинската стена. Преходът и трансформацията в България сякаш още не са довършени. Имам следните наблюдения: бившият комунистически елит все още заема важни позиции и влияе върху медиите, политиката и икономиката; младите и умни българи предпочитат да търсят късмета си в чужбина, като това изтичане на мозъци може да се усети особено в здравеопазването. Тези, които остават в страната, се надяват на ново начало, но чакат импулс отгоре, като по времето на социализма, когато държавата се е грижела за всичко и е нямало лична инициатива. Това все още си личи в България, въпреки че страната притежава невероятен потенциал.

Кое беше най-вълнуващото ви преживяване в България?

Сузан Еберлайн: Посещенията ми в парламента две седмици след изборите през юли бяха изключително вълнуващи. Сградата прилича на малък дворец, но обноските там не са много аристократични. Репортерите искат да ловят цитати и обграждат политиците като хищници плячката си и, въпреки пандемията, почти никой не спазва дистанция. За мен тези сцени перфектно символизираха политическия хаос, в който страната се намира в момента.

Друго много интересно събитие беше срещата с германския посланик Кристоф Айххорн, която организира ръководителят на медийната програма на Фондация "Конрад Аденауер" Хендрик Зитиг. Посланикът е бивш журналист и имахме много да си приказваме.

Кое беше най-хубавото място, което посетихте?

Сузан Еберлайн: Много ми хареса София, защото разходката из града е като пътуване назад във времето. Следи от дългата история се виждат навсякъде. Скалите в Белоградчик също много ме впечатлиха. Ходила съм и на Седемте рилски езера, които са просто магически. Знам, че са много популярни и масово посещавани, но когато бях там през седмицата нямаше хора и успях да се насладя на пейзажа.

Кои предразсъдъци за България и българите бяха най-бързо разсеяни?

Сузан Еберлайн: Нямах никаква представа за България, нито пък някакви предразсъдъци. Може би си представях българите малко мълчаливи, което бързо беше опровергано. Повечето българи бяха много гостоприемни и любезни с мен.

България в момента е едва на 112-о място в класацията по свобода на медиите – последна от всички държави-членки на ЕС. Какъв беше Вашият опит със свободата на медиите в България?

Сузан Еберлайн:Това ми беше много любопитно, защото в Германия свързват този проблем най-вече с Полша и Унгария. В България политиката, бизнесът и медиите са много тясно обвързани. Малък брой предприемачи притежават голяма част от медиите и заглушават критичните гласове. "Дневник", като независим вестник, пише критично и затова е обект на силен тормоз и критики. Например като замразяват банковите сметки на вестниците или завеждат съдебни дела срещу редакционния екип, пречейки на журналистите да си вършат работата.

Как оценявате работата и качеството на българските медии? Как беше работата Ви в редакционния екип на "Дневник"?

Сузан Еберлайн:Мога да говоря само за редакционния екип на "Дневник": Журналистите там отразяват събитията независимо и критично и разчитат на сериозни източници, което определено ги прави една от качествените медии в страната. По време на престоя ми една от водещите теми бяха опитите за съставяне на ново правителство с мандата на партията на Слави Трифонов, на които се гледаше много критично. 

Написахте седмична колонка за България във вестниците "Зюдтюрингер Цайтунг" и "Дас Фрайе Ворт". Колко голям беше интересът към вашите репортажи и към България като цяло?

Сузан Еберлайн: Изненадващо голям! Никога не бях получавала толкова много съобщения от читателите. Мнозина от тях ми писаха за техните собствени спомени от България и изразиха благодарност за моята колонка. Някои ми писаха, че, когато четат моите текстове, имат чувството сякаш те самите пътуват из България. Много съм доволна, защото регионален вестник като нашия, който повече отразява местни събития, обикновено няма кореспонденти и репортажи от чужбина. Мисля, че читателите се радваха да пътуват с мен из България.

Сузан Еберлайн с шефа на медийната програма на Фондация "Конрад Аденауер" Хендрик Зитиг

Какво, според Вас, трябва да се знае за България в Германия?

Сузан Еберлайн:Че България не е само "Слънчев бряг" и "Златни пясъци", а много повече! Тези два курорта определено не са за мен, защото не са автентични. Да, почиващите там изливат много пари в страната, но ще остане ли така в дългосрочна перспектива? Малко ме е страх, че евтиният манталитет на туризма по Черноморието слага имидж на цялата страна и ще изплаши чуждите туристи.

Бихте ли отишли ​​отново в България?

Сузан Еберлайн: Без съмнение, да! Има още много вълнуващи теми, които бих желала да проуча. Също така бих искала да пътувам още повече из страната. Има още толкова много да се види!

Кои неща от България ви липсват в Германия?

Сузан Еберлайн:Голямото желание на българите да общуват и да разговарят. Те просто обичат да отделят много време за разговори – без значение колко спонтанно възникват или колко въпроси им задавам. Ще ми липсва и евтиният обществен транспорт. Обиколих страната предимно с автобус и влак, и то само за няколко лева. И много ще ми липсва лютеницата в Германия, но вече съм намерила рецептата в интернет.

Какъв съвет бихте дали на всеки, който пътува за България?

Сузан Еберлайн: Пътувайте не само за Черноморието, но и в София, във вътрешността на страната, ходете по планините. Свържете се с хората, задавайте им въпроси и се наслаждавайте на една многолика страна.