Плановете да бъде картографирано цялото океанско дъно до 2030 г. се изпълняват, въпреки предизвикателствата от пандемията от Ковид-19, като досега е обхваната една пета от него, предаде Ройтерс, на която се позова БТА.

Топографията на океанското дъно е по-слабо изучена от повърхността на Марс, Меркурий или Венера. Картографирането на дълбочината и релефа му ще помогне да бъде разбрано въздействието на океаните върху климата. Изследването ще бъде използвано също, за да бъдат изучени морските екосистеми.

Проектът "Морско дъно 2030" цели да обедини цялата налична батиметрична информация* в изчерпателна карта. През миналата година картографираните зони са се увеличили от 15 процента до 19 процента при само шест процента, когато започва инициативата през 2017 г.

"През следващата година очакваме да съберем подобно количество данни" - каза директорът на проекта Джейми Макмайкъл Филипс във връзка със Световния ден на хидрографията, който се отбелязва днес.

Подаваните от правителствата, научните среди и търговски източници данни се обработват от експерти в различни регионални центрове по света. Инициативата струва от 3 до 5 милиарда долара.

Некартографирани са около 293 милиона квадратни километра океанско дъно.

Проектът се изпълнява съвместно от Японската фондация и GEBCO - неправителствена асоциация от експерти, занимаваща се с картографиране на океанското дъно.

*Батиметричните и хидрографските карти се съставят с цел обезопасяване на плаването на повърхността или под нея и обикновено изобразяват релефа на морското дъно с контурни линии (наречени дълбочинни контури или изобати) и нанесени дълбочини, като често предоставят и информация за навигацията на повърхността.