Господ ме върна към живота

21-годишното момиче от Асеновград разказва за чудото на своето оцеляване след чернодробна трансплантация.

Историята на Анита Чобанова от Асеновград е доказателство, че чудесата съществуват. Днес, почти две години след животоспасяващата чернодробна трансплантация, 21-годишното момиче споделя своята история за първи път пред медия.

"Всеки ден си мисля и си представям всичко това, което преживях. Все още ми е трудно да осмисля, че вече съм добре. Няма по-истинска дума от 'чудо' – всичко това, което ми се случи", споделя Анита в интервю за bTV.

В най-тежките моменти, когато лекарите ѝ дават една, най-много две седмици живот, спасението идва от най-близкия човек – нейната майка. "Когато пристигнах в Турция малко ме стабилизираха – в рамките на две седмици се случиха много изследвания и в крайна сметка майка ми ми стана донор", разказва младото момиче.

Драматичният избор на донор

Решението за донор е било съпроводено с тежък емоционален момент. "Баща ми нямаше как да ми стане донор, защото неговият черен дроб беше прекалено умален. В прав текст докторите му казаха, че за да ми стане донор – той трябва да остане на масата, за да живея аз. Това не беше вариант", обяснява Анита.

Пътят към възстановяването

Днес, благодарение на успешната трансплантация, Анита води нормален живот. "Черният ми дроб е възстановен на 100%. Благодарение на него съм жива. Всеки месец си правя изследвания и ги пращам в Турция. И всичко е наред – пия си лекарствата", потвърждава тя.

Мистичното преживяване

Особено вълнуващ е разказът ѝ за момента след операцията: "Преди да се събудя сънувах, че съм в чисто бяла вселена. Някой ме държеше за ръка и вървяхме без да си говорим, докато не стигнахме до едно огромно, зелено и красиво дърво. Това е последното, което помня и се събудих. Сякаш Господ ме е хванал за ръка и ме отведе отново към живота".