Процесът е повратна точка в климатичните промени

Океаните се затоплят с двойно по-бързи темпове от 2005 година насам.

Нов доклад на Европейската служба за климатични промени "Коперник" разкрива тревожни тенденции в глобалното затопляне на океаните. Според последните данни, темповете на затопляне са се удвоили в сравнение с периода преди 2005 година, което поставя сериозни въпроси за бъдещето на морските екосистеми и климата на планетата.

Осмият доклад на "Коперник" за състоянието на океаните представя застрашителна картина на климатичните промени, съобщи АФП. Океанологът Карина фон Шукман, която участва в представянето на доклада чрез видеоконференция, подчертава, че затоплянето на океана е ключова повратна точка в климатичните изменения.

"Океанът не спира да се затопля от шейсетте години на миналия век досега, като темпото е двойно по-бързо", поясни Фон Шукман по време на презентацията.

Статистиката е смайваща - от 2005 година насам океаните се затоплят с 1,05 вата на квадратен метър. За сравнение, през предходните десетилетия този показател е бил 0,58 вата на квадратен метър. Тези данни потвърждават прогнозите на Центъра за предприемачество GIEC от 2019 година, според които е "възможно" темпът на затопляне на океаните да се е удвоил в сравнение с 1993 година.

Причината за това драматично повишение се крие във факта, че океаните са абсорбирали над 90 процента от излишната топлина в климатичната система на планетата от 1970 година насам. Тази излишна топлина е пряко следствие от парниковите газове, емитирани в резултат на човешката дейност.

Океаните, които покриват 70 процента от повърхността на Земята, играят ключова роля в регулирането на климата. Повишаването на температурата на водата води до по-чести и интензивни урагани и бури, причиняващи разрушения и наводнения.

Един от най-тревожните аспекти на затоплянето са все по-честите топлинни вълни в океаните. През 2023 година цели 22 процента от световния океан са били засегнати от поне една тежка или екстремна топлинна вълна. Тенденцията показва, че тези вълни стават все по-чести и продължителни. Средната им годишна продължителност се е удвоила спрямо периода преди 2008 година - от 20 дни на 40 дни.

Фон Шукман отбеляза особено тревожна ситуация: "Североизточната част на Баренцово море изглежда се намира в перманентна гореща вълна".

Рекордни температури са регистрирани и в други части на света. През август 2022 година във водите около Балеарските острови е измерена температура от 29,2 градуса по Целзий - най-високата стойност за последните 40 години. През същата година Средиземно море е било обхванато от топлинна вълна, достигнала до 1500 метра под повърхността.

Последиците от тези топлинни вълни са катастрофални за морските екосистеми. Те предизвикват масови миграции и смъртност на отделни видове, деградация на екосистемите и намаляване на хранителните ресурси. Това има пряко отражение върху размножаването на рибите и съответно върху риболовната индустрия.

Докладът на "Коперник" отчита и друг тревожен факт - нарастващо ниво на киселинност на океанските води. В сравнение с 1985 година, киселинността се е увеличила с 30 процента. Това се дължи на факта, че океаните абсорбират около една четвърт от въглеродния диоксид, емитиран в резултат на човешката дейност. Повишената киселинност води до корозия на скелетите и черупките на морските организми, застрашавайки съществуването на цели видове.

Тези данни подчертават спешната нужда от глобални действия за намаляване на емисиите на парникови газове и защита на океанските екосистеми. Без незабавни и решителни мерки, последиците за планетата и човечеството могат да бъдат катастрофални.