Когато бях малък, в учебниците по литература изучавахме най-добрите образци от българската и световната проза и поезия. Учителите ни преподаваха и български фолклор, като ни запознаваха с хубавите български народни приказки, песни и пословици. Така беше не само с мен, но и със стотици хиляди българчета, раждани и обучавани във времето от средата до края на миналия век.

Някак си би следвало да се предполага, че по подобен начин ще бъдат обучавани и нашите деца. Оказва се, че не е точно така. От началото на 21 век, преди около десетина години, настъпва коренна промяна в съдържанието на учебниците по литература.

Нека отворим учебникът за 5 клас. На стр. 21 авторите му са счели за необходимо да запознаят децата с мита за сътворението на човека според Корана. За да няма сърдити, на стр. 50 е поместена еврейската народна приказка "Слънцето и луната".

Ако се чудите как народ, който живее разпръснато в продължение на повече от две хилядолетия, може да има свой фолклор, изчакайте и разгърнете на следващата страница.

На стр. 52 ще прочетете ромската народна приказка "Легенда за рома". Не, не става дума за популярната спиртна напитка, а за циганин, който обикалял по света. За да не би случайно децата да подминат този изключително важен урок набързо, авторите на учебника са се погрижили и следващият урок да е на циганска тематика. Той се намира на стр. 54 и макар за камуфлаж да се нарича "Магическата сила на думите", в него се пишат следните неща -
"Ромите наричат себе си роми, но другите ги наричат цигани, а в цигани често се влага обидно значение. то е заради тежкия, беден, скитнически живот, който са водили векове наред".

Живи да ги оплачеш горките цигани, пардон, роми, нали? Ако децата обаче и това не са проумели напълно, лекцията продължава - "Ето защо трябва да наричаме ромите роми, а не цигани, въпреки че те от много време са били наричани така". Странно, обаче малко след това има поместено есе на дете, което е от цигански произход, в което то самото пише - "Онова, което ме различава от по-голямата част от хората в България, е, че съм циганин." Отделно има и малка галерия от снимки на цигани, за да могат децата и нагледно да разберат за кого става въпрос. Като финал в обобщаващият урок на стр. 60 има специален тест, в който един от въпросите е - "Как трябва да наричаме хората, за които се отнася легендата за цар Баба, царица Дай и техния син Ром?". Отговорите са - а) легенди, б) роми, в) цигани, г) нито едно от изброените.

 След като децата ни са затвърдили познанията си по фолклор, преминаваме към следваща глава на учебника - "Фолклорен празничен календар". На стр. 75 започва урока за Гергьовден. А да видим дали ще познаете какво учат децата ни в края на този урок? За циганите, пардон, ромите? Естествено! Учебникът ни осведомява, че той е най-големият "ромски" празник, че се нарича Ерделез (което впрочем е грешка на авторите, защото името е Едерлез, или Хадърлез, но както и да е, важното е за циганите да говорим, другото са подробности), дава ни информация как го празнуват ромите в Шуменско, Дряново и прочие ромски градове и области. Финалът е трогателно умилителен -

"Какво е общото между обичаите на празника Гергьовден за българите и за ромите? Не си ли приличат в радостта си хората, които и каквито да са те?“ Приличат си ами, как да не си приличат. Толкова си приличат, че вероятно в следващото издание на учебника ще пише, че българите са произлезли от циганите.
Ако въобще пише нещо за българите...

Но да продължим с българския празничен календар. Оп, исках да кажа еврейския. На стр. 82 е урокът "Празникът Пасха". Цитирана е книгата на Норман Соломон, "Юдаизмът". Така де, от толкова роми децата като нищо ще забравят за евреите и юдаизма, а знанията за тях са изключително важни за българските деца, особено в 5 клас, и особено в час по литература. За да има баланс, веднага след този урок на стр. 85 почва урокът "Празникът Курбан Байрам". Е, на него са му отделили само две страници, докато за евреите има цели 3, но пък за сметка на това има един идиличен разказ, посветен на мюсюлманския лиричен герой Хасан ага, който издържа и изхранва семейството на гяурските, оп, простете, християнските си съседи.
Въобще агата е един топъл и приятен персонаж, мил типаж, изпълнен с любов и благи чувства към всичко българско и християнско.

 За финал на този раздел отново има тест, където децата биват препитвани за основните особености на Пасха и Байрама. Следващата глава се нарича "Човекът и общността", а първият му урок, на стр. 96, е "Семейство, род, народ, човечество". Плахо разгръщаме, белким поне тук прочетем нещо за българския народ, но не! Авторите не са допуснали такива слабости и никъде дори не споменават думата българин или българско. Запомнете това - никъде!

За сметка на това на стр. 137 има урок, посветен на турската народна приказка "Главатарят, който искал да плени месечината". Малко след нея, на стр. 148, съвсем на място, следва урокът за Балканджи Йово. Ако се сещате, скоро стана ясно, че тази песен вече няма да се учи, според новите учебни планове. Тъй като в сегашните учебници незнайно как е оцеляла, с любопитство се опитваме да видим как, аджеба (израз в тон със стилистиката на "българския" учебник), е обяснен сюжетът на песента. Оказва се, че не е ясно кой измъчва българския герой.

Пише буквално следното - "В "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" конфликтът е между непреклонния българин и чужденците насилници". Значи, ако аз съм в 5 клас и чета този учебник, ще разбера няколко неща. Първо, да ти отрежат краката и ръцете, да ти избодат очите и да ти отвлекат сестрата, е проява на обикновен конфликт, вероятно битов. Второ, хората, които правят това, са някакви чужденци от неизвестна националност. Може би са били туристи, минаващи случайно през селото на българите и награбили първата мома, изпречила се на пътя им. Въобще, мътна и неясна история и неслучайно мъдрите експерти от Министерството на образованието са решили да я премахнат от бъдещите учебници. Въпреки това явно на края на учебника авторите са му отпуснали края и някак си са "мушнали" между цялата еврейско-ромско-турска хармония една песен за Крали Марко, който се бил с "турци-еничари".

Не стига това, ами като последен урок са сложили на стр. 160 урокът "Родна реч", където е поместено едноименното стихотворение на Иван Вазов. Остава загадка как в този толкова модерен мулти-култи учебник се е промъкнала творба от този архаичен и неразбираем за съвременните деца автор, но вероятно в новите учебни програми грешката ще бъде поправена и вместо него ще се изучава някой от обичаните ни сегашни лирици. Като Азис, може би.

Спирам с иронията дотук, защото ми се догади наистина много. Българи, вие въобще отваряте ли учебниците на децата си? Виждате ли какво пише в тях? Не разбирате ли в какво се опитват да превърнат децата ни? В безродна затъпяла сган, без българско национално чувство и самосъзнание.

Та това е учебник по литература, за бога, а е направен да прилича на наръчник за ръководство на еничарски корпус. Кое му е българското на този учебник? Отворете учебниците на децата си и ми кажете - къде не е така и на другите места? Независимо дали става дума за история, литература или дори музика (където децата учат турски и цигански песни), всичко българско и родно в "българските" учебници се заличава и унищожава диво и безжалостно! Отдавна съм казал какво мисля по въпроса - революция и борба за освобождение на българите от "българската" държава, която е най-големият враг на българския народ в момента. Моят син няма да учи тези уроци, за което съм предупредил учителите му. Направете същото и вие, и резултат ще има. Вдигнете се, борете се за децата си и за бъдещето си! Ако не, не се оплаквайте, а си носете робския хомот и търпете като скотове. Докато не ви довършат напълно.

Лентата - Костадин Костадинов