Причината е ниското заплащане

„Българските деца не виждат перспектива да се занимават професионално с фолклорни инструменти поради ниското заплащане. До 10 години нашият сектор ще загине, ако няма подкрепа от държавата”.

Това заяви Димитър Христов, диригент на оркестъра за народна музика на БНР, преподавател в Национална музикална академия „Панчо Владигеров” и член на управителния съвет на Българска музикална асоциация (БМА), предава БГНЕС.

Христов уточни, че от асоциацията са силно обезпокоени от факта, че ако нещо не се направи съвсем скоро няма да има хора, които да се занимават професионално с фолклорни инструменти. „Много дълбок е проблемът с това защо българските деца, които искат да свират на фолклорни инструменти, не виждат причина да го правят, не виждат своята перспектива. Това е така, защото от всичките 14 ансамбъла, които съществуват в страната, 13 са общински, а колегите там работят на минимална работна заплата. Това не е стимул за млад човек да положи усилията, които са необходими да усвои съответния инструмент”, обясни Димитър Христов.

„Музикант се става от много ранна детска възраст, трябва да отделяш по 4-5 часа на ден от 6-7-годишна възраст, за да можеш да свириш по най-добрия начин и да успееш в кариерата си”, заяви той, след което обясни, че е видял проблемите в сектора, откакто преподава в Националната музикална академия „Панчо Владигеров”, тъй като преди 5 години са открили фолклорни специалности.

„Допреди това имах усещане, че интерес към фолклорните инструменти има, а то не е така. Има желаещи, които искат да свирят на тези инструменти, но по-голямата част от тях не продължават. До 10 години няма да има хора, които да се занимават професионално, което обрича цялата ни гилдия на силен човешки недостиг, а това означава гибел. Ако цигулки и кларинети можем да внесем от Китай и Европа, то гайди и кавали не можем, това е нашето национално богатство, идентичност и ние трябва да мислим как да бъдат запазени”, подчерта диригентът.

Трябва да има национална политика дали трябва да съществуват ансамблите. „Ако отговорът е да, то държавата трябва да се включи много активно в тяхното развитие и да направи така че тази професия да върне своя имидж, да продължи да се грижи за съставите, защото иначе те ще се саморазрушат”, коментира членът на УС на БМА.

Димитър Христов разказа , че асоциацията е стартирала анализ по места, за да се види всеки град и регион от какво има нужда.

„Всяко едно населено място е различно, затова и с моята колежка Антоанела Петрова започнахме дълги и тежки срещи по места, в които да разберем регионалната специфика на проблемите, да се срещнем с всички директори на ансамбли, на музикални училища, с ресорните заместник-кметове по култура в съответните общини, за да можем да вникнем във всеки един регион детайлно и след като съберем информацията да направим анализ, с който вече да говорим за някакви законодателни промени.

Надяваме се тази наша апостолска дейност да стигне до ушите и разума на нашите политици и да постигнем ефектът, който се постигна с всички преподаватели и педагози, за които държавата се погрижи.

Ние сме 500 - 600 души, които се занимават професионално с фолклор и може съвсем спокойно за цялата гилдия да има една специална грижа, която да даде мотив на тези, които в момента се занимават с музика и на тези, на които им предстои да имат усещането, че не са забравени”, подчерта Христов.

Той обясни, че все още не са ходили във Варна, Добрич, Русе, Търговище и Разград, вече са обиколили ансамблите във Видин, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Ямбол, Сливен, Смолян, Стара Загора и общото при всичките срещи е, че работещите в ансамблите работят на минимална работна заплата.

„Много се надявам това, което сме започнали да има някакъв добър отзвук, да успеем да съхраним тази нелека професия. Ако не го направим няма да има кой да продължи да се занимава професионално с музикални инструменти”, заяви диригентът и поясни, че се надява до октомври да се приключи със срещите по места.