Той обикновено е лъскав. (Поне в началото.) Обикновено е интелектуалец. (Или ужасно добре се представя за такъв.)

Сваля звезди от небето с цитати на Оскар Уайлд и Джон Стайнбек, винаги намира билети за симфонични концерти и за премиера на нова постановка, знае текстовете на Висоцки и има пълната дискография на Жан-Мишел Жар. Притежава чувство за хумор и чувство за отговорност. (Демонстрира ги безупречно.)

Тъпачката (затова е тъпачка) приема с възторг неговите широки познания и общите им интереси. Тя си затваря очите за някои дребни пукнатинки в идеалния му образ, смятайки, че не е трудно те да бъдат изгладени. (От нея.), пише Маргарита Петкова в Edna.bg.

Тъпачката обикновено е и алтруистка, та се хвърля да помага на този мъж да се осъществи докрай в желанията си и да постигне високите си цели. Приютява го в света си, мислейки че той я приютява в обятията си. Гали егото си с ухажорките на мъжа, имащ очи само за нея. Глади му ризите и подминава забележките му, че да пържиш тиквички е прекалено дълъг процес, а той иска да яде веднага. Поръчва веднага пица и преглъща укора в разточителство.

Приема го като загриженост за икономическата стабилност на връзката. (Или на брака, да не забравяме, че става въпрос за тъпачка.) Разбира се, отначало текат реки от мед и мляко, той й носи цветя и ходят на изложби, приятелите им стават общи, къщата им е уютен бохемски пристан, нейните приятелки й завиждат благородно, неговите безмълвно се чудят как тъпачката му се е вързала. Тъпачката обаче е щастлива и действа по задачите да направи и него щастлив. Забравя за пукнатините, които от само себе си стават по-дълбоки.

Един ден токчето й хлътва във възторжената усмивка зад саксията с циклами послучай годишнина от първата им среща, с която усмивка той й съобщава, че е напуснал работа, защото не може да понася повече колегите си – пълни тъпаци и селяни. (Самият мъж на тъпачката обикновено е от провинцията.) Тя слага саксията на мястото на старата, която е изсъхнала и изхвърлена, мрази циклами, колкото и да се грижи за тях, умират по реда си, и се опитва бодро да подкрепи половинката си.

Все пак печели достатъчно, имат само едно дете, ще се оправят. Мъжът се заема, докато тя ходи на работа, да направи някои ремонти в жилището. (Освен интелекта, задължително има и златни ръце.) Купува си техническа литература как се слагат плочки, как се прави дърпан таван и наръчник по цветарство. Когато тя е в осмия месец с второто дете, вече е свикнала да прескача торби с цимент и кофи с лепило, но през месец май на балкона цъфтят от петунии до къдрави лалета плюс три божура и два олеандъра в тенекии от сирене. Мъжът е усвоил градинарството в градски условия до съвършенство, няма начин да не завърши и ремонта на коридора, още повече, че е налепил нови тапети в детската стая.

Не, още не си е намерил подходяща работа, но има време, хвърля си прах в очите тъпачката и е благодарна на свекърва си, настанила се трайно в семейното гнездо, в което се е превърнал собственият й апартамент, купен преди брака. Елегантно се разминава с бабата на децата си в кухнята и банята като внимава да не й пречи, докато тя гледа „Касандра” или „Страсти край Босфора”. И без това тъпачката е достатъчно заета с работа, допълнителна работа и още допълнителна работа. Бившият лъскав интелектуал е образувал дупка на прашния диван, където е помолен учтиво да се пренесе от спалнята, и дистанционното на телевизора, купен с новогодишната й премия, е сраснало с ръката му.

Той вече не носи саксии с циклами, ходи за риба или за гъби и иска пари за цигари, а ако може, и за биричка. Тъпачката прескача пропастите, зейнали в битието и в душата й, тя е тъпа, но не чак толкова, че да покаже болния си пръст на другите, та всички да я удрят по него. Не може да си позволи да бъде съжалявана, нито да чуе „Аз се опитах да ти кажа…”. Тъпачката се справя сама с всичко – работи, расте в службата, получава признания, гледа децата, израства ги, плаща сметките, купува компютър, после още един, защото мъжът й е обсебил първия, траекторията му е приела неизменната орбита диван – кухня, от телевизора и компютъра до какво има за ядене. Той дори не й изневерява, което е още по-изнервящо. Стои си вкъщи. Целта му е да я смачка психически, защото си е позволила да не го обожава, да не го обожествява, да не му повтаря, че е велик.

(В интерес на истината, тъпачката никога не е правила това, нищо че е тъпачка.) Позволила си е да се осъществи в кариерата, в майчинството, в обществото. Въпреки него, който виси като воденичен камък на шията й. А въжето с годините все повече излинява, прокъсва се и естествено в един момент тъпачката просто го дръпва и пуска камъкът свободно да се търкаля накъдето му видят очите, само по-далеч от нейните. И на децата. (Времето между момента на окачване и момента на разкачване е условно понятие. Зависи от това колко дебели са нейните нерви.

И колко добре изстудено тя иска да поднесе блюдото на отмъщението си.) Как е успяла да се съхрани? Всяка си има свой начин, мога само да предполагам или екстраполирам, важен е крайният резултат. Тя си е платила с лихвите правото да е това, което е. И е. А той цял живот е бил единствено и нищо повече от „мъжа на тъпачката”.

Някой да е чувал нещо за него? Няма и да чуете.