Френската филмова звезда се снима в над 90 филма

Френската филмова легенда Ален Делон е име, което ще остане завинаги свързано с величието на европейското кино. По време на своята дълга и успешна кариера, продължила повече от шест десетилетия, Делон се снима в над 90 филма, създавайки едни от най-запомнящите се образи на големия екран. През 60-те години е определян за един от най-красивите мъже в света. Той не само покори публиката със своята несравнима харизма и физическа привлекателност, но и остави трайно наследство с изключителното си актьорско майсторство.

Ален Делон е известен със своите запомнящи се изпълнения, които бележат Златната ера на френското кино през 60-те години на XX век. Ето пет от най-емблематичните роли на актьора, който почина на 88-годишна възраст, подбрани от NOVA.

„Под яркото слънце“ - 1960 година

Един от най-ранните и забележителни успехи на Делон е филмът „Под яркото слънце“ (оригинално заглавие на френски: „Plein Soliel“). Тогава само на 24 години, той завладява киноекрана в ролята на чаровния, но опасен антигерой Том Рипли. Филмът е адаптация на романа „Талантливият мистър Рипли“ на Патриша Хайсмит и разказва историята на млад измамник, който убива своя богат приятел и заема неговата самоличност. Средиземно море с тъмносините си води служи като зашеметяващ фон за коварните действия на героя, а ролята на Делон му осигурява международно признание.

„Роко и неговите братя“ - 1960 година

Същата година Делон отново демонстрира своята гъвкавост и актьорски талант с филма „Роко и неговите братя“. В този неореалистичен шедьовър на италианския режисьор Лукино Висконти, Делон изиграва главната роля на Роко – мъж, борещ се с лични и семейни проблеми на фона на следвоенния Милано. Историята за неговата обречена любов към млада проститутка е както сърцераздирателна, така и наситена с драматизъм. Макар и някои сцени с насилие да са цензурирани в Италия, изпълнението на Делон остава зашеметяващо и му печели признание на филмовия фестивал във Венеция, където продукцията получава Сребърен лъв.

„Гепардът“ - 1963 година

Под ръководството на Лукино Висконти, Ален Делон изгрява и в историческата драма „Гепардът“. Филмът, базиран на класическия роман на Джузепе Томази ди Лампедуза, разказва за упадъка на италианско аристократично семейство през 60-те години на XIX век. Делон играе заедно с Бърт Ланкастър, а сцените на балната зала във филма се превръщат в едни от най-запомнящите се в историята на киното. „Гепардът“ печели „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан, а ролята на Делон затвърждава неговия статут на звезда със световна слава.

„Самураят“ - 1967 година

Едно от най-емблематичните изпълнения на Делон е във филма „Самураят“ от 1967 година, режисиран от Жан-Пиер Мелвил. В този шедьовър на френския филм ноар Делон се превъплъщава в образа на самотен наемен убиец с ледено спокойствие и призрачна харизма. Черната шапка и бежовият мак на героя му се превръщат в иконичен образ, вдъхновяващ поколения режисьори като Куентин Тарантино и Джон Ву. „Самураят“ не само поставя нов стандарт за филмите за наемни убийци, но и затвърждава Делон като легенда на френското кино.

„Басейнът“ - 1969 година

„Басейнът“ е филм, който съчетава личния и професионалния живот на Делон, като го връща на екран с неговата дългогодишна любов Роми Шнайдер. Въпреки сложните взаимоотношения в реалния живот, двамата актьори създават забележителна химия на екран. Филмът изследва тъмните страни на страстта и ревността на Френската ривиера, а изпълнението на Делон отново доказва неговата способност да се превъплъщава в сложни и противоречиви герои.

Наследството на Ален Делон

Ален Делон остава една от най-значимите фигури в европейското кино. Неговата филмография е наситена с разнообразие от жанрове и роли, които демонстрират не само физическата му привлекателност, но и неговата дълбочина като актьор. От ранните си години до края на кариерата си, Делон продължава да вдъхновява публиката и колегите си с изключителния си талант и професионализъм. Дори след смъртта си, той остава символ на златната ера на киното, а филмите му продължават да бъдат обичани и ценени от нови поколения зрители.