Звездата от „Татковци“ мечтаел да стане баскетболист, вдъхновява се от хората

Той е млад, талантлив и с присъствието си може да озари не само стая, а цял стадион. Нагърбил се е с нелеката задача едновременно да кара зрителите да се смеят и да ги разчувства от името на ветеринарния доктор Тодор в сериала „Татковци“. Става въпрос за актьора Павел Иванов, който може да се похвали със завиден професионален опит за възрастта си.

За мечтите на Павел като дете, за пътят му като актьор и за ролята на ветеринаря Тодор в сериала „Татковци“ разказва той пред в-к Монитор. Ето откъс от него, а цялото интервю четете тук.

Преди да попадне във вихрушката на тийнейджърските години, Павел си мечтае да се занимава професионално със спорт. С баскетбол, ако трябва да бъдем по-точни, и с амбицията да играе в NBA (б. а. – Национална баскетболна асоциация). Въпреки това сценичните изяви също го влекат от дете, като се занимава с народни танци. В кратък период от време Мариус Куркински и Камен Донев гостуват на театралната сцена в родния му град Русе и след шанса да ги аплодира от една ръка разстояние, той вече е наясно с какво иска да се занимава – актьорско майсторство. Веднага след това започва работа с първия си учител Венци Петков от Драматичен театър ”Сава Огнянов” – Русе и така, докато не завършва математическа гимназия и не се мести в София.

Постепенно Павел, чиято първа роля в актива е Труфалдино Батокио от пиесата „Слуга на двама господари“, си извоюва пълна подкрепа от своето семейство.

В НАТФИЗ Иванов е приет в класа на великия Стефан Данаилов, който го е научил да не се взима насериозно.

„Това е най-важното нещо, което запомних. И да работя неща, които са ми интересни, но и да приемам всякакви предизвикателства и задачи, защото с времето това дава резултат. След 20 години сигурно ще даде резултат. Без да ги подбираш, без да критикуваш кое е добро и кое е лошо. Тези неща други хора ги определят – зрителите“, категоричен е той.

С помощта на Маестрото младият актьор влиза в редиците на Народния театър „Иван Вазов“ още докато е във втори курс.

Тази година Павел се явява на прослушване за комедията с драматични нотки „Татковци“, след като кастинг агентът попада на него в интернет. В рамките на кастинга чете ролите и на другите главни герои, но в крайна сметка е избран за Тодор – млад вдовец, който се опитва да се установи в София с малката си дъщеричка Кики. Ролята на екранната му наследница е поверена на малката Ая Алексиева. Както се изразява самият Павел, момичето е закърмено с тази професия, тъй като истинските ѝ родители са режисьорката Яна Титова и актьорът Алек Алексиев.

„С нея имаме постоянно градивно партньорство. Отговорността върху нея е огромна и от нея се иска да е добър актьор. Въобще не ми е трудно, защото тя наистина е много добър актьор и има повече опит от голяма част от играещия екип в „Татковци“. В голяма част от времето тя ми помага, а не аз на нея“, казва актьорът.

Сред любимите му сцени с нея са моментите, в които героите Тодор и Кики изпращат балони с писма до майка ѝ в Рая, за да ѝ разкажат как преминава ежедневието им.

„За мен това е много интересно решение и е добре написано. Чувствам се предизвикан и отговорен докато снимаме тези сцени, тъй като това е една семейна комедия, в която обаче функциите не са само да забавляват, а и да показват неща от живота, които се случват на нас и на хората около нас, и които не са приятни, но са преодолими. Така че сериалът, освен да забавлява, има функцията да посочва важни неща от живота“, сподели ни още той.

В този ред на мисли, за Иванов комедията и драмата са еднакво труди.

Що се отнася до приликата с героя му, то тя не е голяма.

„С Тодор имаме заплашително малко допирни точки. Първо трябва да отбележа, че не знам какво е това чувство, което той е преживял. Това е много млад човек, много влюбен, който губи жена си. Нямам представа как бих могъл да намеря аналог, който да ми подскаже как да намеря емоционалния му път. Освен това аз съм много по-темпераментен, нетърпелив и избухлив човек. Категорично, веднага и бързо защитавам позицията си, независимо дали човекът отсреща е познат или непознат, докато при героя ми Тодор са налице много повече обмисляне, внимание, дебнене и разсъдък“, признава си Павел.