Той бе един от ветераните на политическия живот в България от преди Втората световна войн

На 104 години тази сутрин почина земеделецът Ценко Барев.

Тъжната вест съобщи доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“.

„Той бе един от ветераните на политическия живот в България от преди Втората световна война“, пише доц. Груев, предава БТА.

Опелото ще бъде на 17 юли (понеделник) в столичния храм „Св. София”, а погребението – от 11:30 часа на общинските гробища в кв. „Бояна“.

Ценко Барев е роден на 23 октомври 1919 г. в село Докьовци, Трънско, в семейството на строител. Средното си образование завършва в София. По-късно се записва във Факултета по естествени науки на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Прекъсва следването си през 1941 г. Тогава е замесен в политическия процес срещу Г. М. Димитров. Ценко Барев е обвинен за участие в съпротивата срещу българското правителство. Едва 22-годишен той е осъден на 15 години затвор по Закона за защита на държавата за съпротива срещу правителството, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА.

Интерниран е в разградско село, после е сменил няколко затвора. Освободен е на 8 септември 1944 г. и отново се включва в активна политическа дейност. В БЗНС е секретар на „Комитета за култура“, което тясно го свързва с опозицията, ръководена от Никола Петков, водеща борба срещу новата комунистическа диктатура. Този път е съден от комунистическата власт по чл. 6 от Наредбата-закон за защита на народната власт. Осъден е на 15 години строг тъмничен затвор. Принуден е да мине в нелегалност, после успява да избяга в Гърция с Никола Петков, а оттам през 1948 г. заминава за Франция, където остава по нареждане на Г. М. Димитров. В Париж Ценко Барев продължава сътрудническото си с Г. М. Димитров, който по същото време основава Българския национален комитет „Свободна и независима България" (БНК). Ценко Барев е член на БНК до 1972 г. и секретар на същия в Европа. Той е същевременно е и главен редактор на списанието на Международния селски съюз, което се печата на френски език в Париж. Член е на Федералния съвет и на Ръководния комитет на Международното европейско движение. Участва в редица международни организации като делегат и наблюдател в парламентарното събрание на Европейския съвет в Страсбург, в Парламентарното събрание на Атлантическия пакт и други.

След смъртта на Г. М. Димитров през 1972 г., заедно с други съмишленици и поддръжници на БНК, Ценко Барев основава Българското освободително движение. Той е главен редактор на сп. „Бъдеще", започнало да излиза през 1973 г. Малко по-късно става член на Редакционния комитет на сп. „Континент". Завръща се в България през 1991 г. и още същата година е избран за съюзен секретар на Българския земеделски народен съюз – единен. Преизбран е на извънредния конгрес на партията на 22 март 1992 г.

Ценко Барев е автор на редица брошури, статии и книги, сред които „С перо в изгнание“ и „Принос към история на България земеделски съюз народен съюз. Борба. Идеология. Принципи“.

В интервю за в. „Земеделско знаме“ от 1991 г. на въпрос какво за него е Земеделският съюз, Ценко Барев отговаря: „Това е животът ми. При всички исторически моменти, поставя ли се въпросът за съдбата на България и народа ни, Земеделският съюз и истинските негови водачи винаги са излизали напред, за да бранят със своите плещи и кръв свободата, демокрацията и бъдещето на българския народ. Земеделският съюз е единствената демократична организация, която се е родила от недрата на българщината, от сърцето на българина, в главата на българина, върху земята на българина и е работила само за него. В Земеделския съюз е заложено и бъдещето на България“.