Европейската прокуратура ще поеме разследванията за България, образувани след 2017 г.

Окончателно отхвърлените от Европейската прокуратура (ЕППО) четирима кандидати за делегирани прокурори не са в дневния ред за днешното заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Миналата сряда от Люксембург обявиха, че четиримата не отговарят на критериите да заемат длъжността. Одобрени бяха три от десетте предложения, а последните три останаха висящи.

"Сега" попита институцията, ръководена от Лаура Кьовеши, дали веднага очаква нови 4 предложения от България, или първо трябва да приключи и с трите висящи кандидатури, за да стане ясно в крайна сметка колко нови номинации трябва да направи прокурорската колегия на ВСС. Европрокуратурата отговори, че това решение е в полето на ВСС. Вестникът е потърсил говорителката на колегията и неин член Калина Чапкънова. Тя обясни, че е била в болничен до миналия петък и затова не може да отговори. "Към момента няма такава внесена точка в дневния ред. Казусът ще бъде внесен за разглеждане в заседание на Комисията по атестирането и конкурсите към колегията и ако комисията прецени, ще го внесе като допълнителна точка в заседанието", гласи отговорът от пресцентъра на съвета. От пресслужбата на главния прокурор Иван Гешев, който председателства заседанията на колегията, също прехвърлиха топката към съвета и отказаха да отговорят дали той ще постави темата на заседанието в сряда следобед.

ЕППО обясни пред вестника, че тримата одобрени делегирани прокурори все още не са започнали работа (за разлика от делегираните прокурори от Германия, Нидерландия, Чехия, Литва, Естония, Румъния и Словакия). Европрокуратурата ще се свърже с българите, за да бъде обсъдена датата, на която ще започнат работа. Тя трябва да е преди 1 юни, когато се очаква ЕППО да започне да функционира. Дотогава всички 22 държави от ЕС, които участват в структурата, трябва да имат поне по един делегиран прокурор. 12 държави вече са пратили номинациите си в Люксембург, а 10 от тях имат одобрени магистрати.

Делегираните прокурори ще работят в своите държави по делата за крупни злоупотреби с европейски средства. Европейските делегирани прокурори могат да продължат да изпълняват функциите си на национални прокурори (т.е. ще имат двойна функция). Когато обаче действат в рамките на мандата на ЕППО, поне на хартия, те ще бъдат напълно независими от своите национални прокурорски органи.

Литва е единствената друга държава освен България, чиито не всички кандидати са одобрени - 3 към 1. За разлика от България обаче, Литва няма отхвърлени кандидати, а един е все още висящ.

ЕППО не отговори дали вече има получени сигнали от България, по които да започне да работи след 1 юни. Оттам обаче обясниха, че ще бъде обсъдено евентуалното прехвърляне на делата, започнати след края на 2017 г. Всички нови дела, които са от компетентността на европейската прокуратура, ще отиват автоматично в Люксембург. "Още е твърде рано да говорим за брой дела и съдържание", обяснява ЕППО.

Делата

Все пак под шапката на Люксембург се очаква да минат дела за случаи като този за разкритията на ОЛАФ за тежки нарушения при поръчка на българското МВР, с която са купени стотици джипове. През февруари скандалът допълнително нагнети напрежението между президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов. Миналия октомври пък Гражданското сдружение БОЕЦ сезира Кьовеши за факти и обстоятелства около изграждането на газопровода "Турски поток" на българска територия. Преди това и евродепутатът Елена Йончева обяви, че ще иска Кьовеши да провери парите, които отиват за българските пътища, както и как точно се строят те.