• 1000 лева стигна най-малката заплата за хлебар, казва Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в интервю за вестник Стандарт
• Време е да спрем да се гордеем с ниските цени и евтините курорти, защото това означава нисък стандарт на живот
• Ниските заплати са срам и за държавата, и за работодателя
• Отпаднаха ограниченията на евродирективата за две диференцирани ставки по ДДС
• Няма да решим въпроса с кадрите, ако не въведем задължителен стаж
• Модерният хлебар е човек с добро образование, познава технологиите и няма наднормено тегло
• Във всички обществени поръчки храните трябва да са по утвърдени браншови стандарти
• Ако се наложи да внасяме работници, ще поканим гърци - те правят хляба по същата рецептура, а у нас плащаме повече
• В цяла Европа, Турция и Близкия Изток ядат български хляб

- На Спасовден, 6 юни, хлебарите отбелязват своя професионален празник. Честит празник, госпожо Кукушева! Подобряват ли се условията за бизнес в бранша, който представлявате?

- Ние създаваме хляба на България. Отговорно, ежедневно, с денонощен труд, с вяра, че утрешният ден ще бъде светъл и успешен за всички българи. Тази година се случи нещо интересно. Гърция, за която чухме най-тежките икономически анализи, взе най-важните решения за повишение на конкурентната среда, като намали ДДС ставката за храните. Румъния, с която се съизмерваме като държави, също диференцира още повече ставките на храните, на енергията, на транспорта.

Всяка държава има задължение към своите граждани да създава по-добра конкурентна среда чрез регулиране на данъците. Защото единствено и само конкуренцията в съвременното общество ражда растеж и просперитет. Много държави в Европа са направили този жест в правилната посока - коригиране на данъците и постигане на по-добра бизнес среда. Ред е и България да предприеме необходимото, за да гарантира икономическия растеж на българския бизнес. Говорим за промяна на данъчна система, която гарантира успех, просперитет, повишена платежоспособност на хората. Говорим за промяна, която гарантира свободното право на избор, на работа, както и по-висок жизнен стандарт на хората.

- Хранително-вкусовата индустрия отдавна настоява за диференциране на ставката за храните, за хляба, но това не се случва. Има ли надежда, че сега ще се случи, още повече, че чухме намерението на ДПС за внасянето на нов законопроект за диференцирана ставка от 5% специално за хляба, както и за намаляване на ставката за книги и лекарства.

- Не се меся в работата на политиците. Политиците и държавниците са тези, които създават облика на една държава и със своите решения определят косвено стандарта на живот. Те могат да гарантират хляба за всеки гражданин, както и изчистването на бранша, който представлявам, от сивия сектор.

Нашата кампания продължава много време. Ние сме обяснили икономическите обосновки и сме предложили решения на съществуващи проблеми. В европейското законодателство новата директива за ДДС е твърде либерална и открива много възможности за мъдрите държавници.

- Какво имате предвид?

- Ограниченията, които налагаше старият вариант на директивата само за две диференцирани ставки на ДДС, отпаднаха. В България има две такива - нулев ДДС за хазарта и 9% ДДС за туризма. Вече няма такива ограничения. Няма да влизам в дълбочина на директивата, за да оставя правото на държавниците да направят съответните изводи и да ги обявят.

- Споменахте за икономическите обосновки, които сте направили за намаляване на ДДС. Какви са те?

- ДДС е косвен данък. Всичко, което се случва с промяна на себестойността на един продукт, която е категорично с тренд нагоре, в крайна сметка се плаща от крайния потребител. На всеки лев той внася 20 стотинки в държавния бюджет. Ние имаме устойчив излишък в бюджета, защото икономическият ръст е изключително добър.

Излишъкът на една държава дава възможност за подобряване на инфраструктурата, за създаване на програми, които осигуряват социален просперитет на по-неплатежоспособното населеине. Но е много важно да се увеличава темпът на растеж, да се развива конкурентната среда на един пазар, в който стоки и хора се движат свободно, какъвто е европейският. Това трябва да се превърне в основна политическа цел. А моето предложение за мото на тази цел е да спрем да се гродеем с ниските цени, с евтините курорти, защото те са еквивалент на ниски заплати, ниско самочувствие, нисък стандарт на живот.

Ще цитирам една еврейска мъдрост, защото нашите братя евреи са сред мъдреците на човечеството: "Няма печалба от стока, която е евтина". Българският бизнес трябва да е конкурентноспособен и това ще гарантира печалбата му. Бизнесът трябва да печели, за да плаща данъци и да увеличава доходите.

- Казахте, че себестойността на продуктите ще расте. Защо?

- Прогнозите са, че реколта 2019 ще е с по-високи цени от миналогодишните. Искрено се надяваме, че хлебопекарните качества на българската пшеница ще бъдат високи, каквито бяха в реколта 2017. Има постоянната тенденция за повишаване на цената на газа. С оглед на това очакваме повишени енергийни разходи, повишава се цената на водата, както и цената на човешкия труд. А политиката за повишаване на доходите трябва да бъде устойчива. Единственият изход за растежа на една държава и за запазването на умните хора, които да работят за нея, е повишената политика на доходите. Няма смисъл да внасяме кадри, които бягат от икономическа изостаналост, защото те няма да бъдат бъдещите българи. Много е важно да помним, че бъдещето на нашата държава е в нашите ръце. Това, което искаме, е повече държавност, по-добри условия за развитие на конкуренцията. Ние плащаме своите данъци, за да се изпълнява тази държавна политика. Трябва да се върне стопанската инициатива в България, за да може да се развива икономиката. Защото работата на ишлеме не е част от просперитета на едно общество.

- И трябва да се върне предприемаческият дух.

- Да, да се дават за пример онези бизнес модели, които са национални, създават брутен вътрешен продукт, придават стойност към суровини, отглеждани в България. Това ни прави икономически независими и устойчиви на промените. Вярвам, че е дошло време тези неща да се случат. Не бива да отричаме постигнатото от всички нас до тук. България е държава на мира, сигурно място за живот. Време е обаче да покачим стандарта на живот, което значи да вдигнем доходите и да оставим повече пари у хората за харчене. Повишеното потребление ще бъде естественият стимул за още по-добро развитие на икономиката.

- Увеличават ли се доходите на хлебарите и сладкарите?

- Тъй като хлебарите сме засегнати особено от кризата с работната ръка, в последната една година при нас заплатите са увеличени. Най-ниското възнаграждение в хлебопроизводството е 1000 лева чисто, т.е. след плащане на всички данъци. Малко браншове в страната могат да се похвалят с такава най-ниска заплата. Това се случи и благодарение на развитието на нашата конкурентноспособност. Не може да си в челото на редицата като водещ бизнес и да си на опашката като заплащане.

Ние се гордеем с факта, че при нас минималните работни заплати и осигурителните прагове са в пъти по-високи т определените от Тристранката. И пожелаваме и на другите браншове да се замислят как да се запази квалифицираната работна ръка в България. Затова твърдим, че ниските заплати са срам и за държавата, и за работодателя. И са основата на ниския жизнен стандарт. А не това е пътят на развитието и просперитета. Считаме, че пред нас стои единствено и само пътят нагоре и напред. Имаме още много път да извървим, за да стигнем до това ниво на заплащане, което ще връща българите обратно в родината. Но смея да твърдя, че като бранш, в който няма никакви чужди инвестиции, бранш, който преработва основно българска суровина, ние правим така, че най-добрите кадри да остават тук, в България, със семействата си. Защото предлагаме освен добро заплащане, и една изключително добра професионална писта за развитие.

- Промени ли се онзи традиционен образ на хлебаря от миналото – човекът работи през нощта, меси, пече и на сутринта във фурната излизат топлите самуни. Или вече е съвсем различна работата в цеховете и фурните?

- Сигурно някъде има такива мои колеги. Аз лично познавам двама-трима в София, те са на преклонна възраст и техните потомци няма да продължат занаята. Този тип труд е изнурителен и не може да даде този просперитет и благосъстояние на семейството, каквито изисква съвременният стандарт на живот. Модерният хлебар е човек с добро образование, владее няколко езика, познава технологиите - не само в България, а и в Европа и по света. Модерният хлебар е член на нашата организация, знае тенденциите, провежда собствени изследвания на потребителския вкус, ползва суровини със защитено качество, не прави компромис с качеството на своите продукти. Изглежда физически добре, няма наднормено тегло и в същото време живее скромно. Защото за хляба трябва да мислим като за тялото Божие и да си спомняме приказката за митаря и фарисея - да вземем смиреността на митаря, за да не ни настигне наказанието над фарисея.

- След като професията хлебар стана защитена преди една година, има ли повече желаещи да изучават занаята?

- Няма резултат, няма наплив в учебните заведения да се запишат за придобиване на такава професия, ползвайки държавна стипендия. Увеличено е и заплащането на учителите, които обучават кадри, увеличен е и бюджетът на специализираните училища.

Притесняваме се да не направим отново познатата българска история - преливане от пусто в празно. Защото, ако не въведем три или петгодишен задължителен стаж по специалността на придобилите тази защитена професия при положение, че те не продължават своето образование в по-висша степен, въпросът ще е парещ.

Нашият бранш не се осланя на идеята да внасяме работна ръка. Защото считаме, че в производството на българския хляб има една специфична тайнственост, която не опира единствено и само до технологични процеси.

Ако ние подходим към търсене на работници от други държави, няма да ползваме правото за трети страни, а ще се обърнем към нашите съседи гърците. В момента заплащането в нашия бранш е много по-добро от това на гръцките хлебари. Затова считаме, че можем да осигурим добро заплащане, ако се наложи да внасяме работна ръка. Още повече, че нашите рецептури са близки, за разлика от рецептурата за хляб в Румъния, където традиционният е на царевична основа. При нас традиционните хлябове са пшеничните, защото сме част от Средиземноморския басейн. И точно с този режим на хранене - Средиземноморската диета като режим на баланса, ние се присъединяваме към страните, в които хлябът е издигнат в култ - с него започва животът, с него започва денят.

Затова в Средиземноморските държави те посрещат с хляб и чаша вода, когато отидеш на гости или на туризъм. Това е част от уважението към хляба. Вярвам, че ще дойде времето този добър жест на внимание и на "добре дошъл" да се върне и в българските традиции. Защото ние го имаме в бита, но го нямаме в туристическия бранш. А този жест значи много. Позволявам си да перифразирам една сентенция на Далай Лама: "Ако подадеш на един човек парче хляб, той ще те запомни завинаги".

- Намалява ли консумацията на хляб у нас?

- Твърдението, че намалява консумацията, не е вярно. Има по-модерно предлагане на хляба на крайния потребител - топли точки, витрини, луксозни магазини. След експериментите с различни видове храна, които се правеха през годините, българинът се върна към насъщния с ясното съзнание, че хлябът е единствената храна, в която е гарантиран естественият произход на суровината.

Това ни радва и ни задължава да сме още по-отговорни, по-иновативни, да търсим вкусовете и да пренасяме през времето традициите, предлагайки ги на младото поколение.Затова и тази година продължаваме работа по инициатива „Хляба е!“. Проведохме няколко образователно-занимателни игри, насочени към деца от начална училищна възраст, които се учат да приготвят съботно-неделната закуска за семействата си, като правят сандвичи от хляб, колбаси, сирене и български сезонни зеленчуци. По време на викторината научават полезни факти, свързани с историята и полезността на хляба. Отзвукът е огромен и сред родителите. Затова тази година продължаваме с организирането на такъв тип образователни форуми, които възпитават бъдещи потребители в дух на уважение към хляба и формират здравословни хранителни навици.

- На пазара има голямо разнообразие и много хубави хлябове. Но има и такива, при които набухвателите изглежда са повече от брашното, които мухлясват за два дни и т.н.Как потребителят да се ориентира?

- Не се притеснявам от хлябовете, които са в търговските вериги. Трябва да признаем, че те изчистиха сектора - засега не сме установили да има бизнесоператор, който не е регистриран по съответното законодателство.

Проблемът е с хляба, който се произвежда в кооперациите на някои места, в нерегламентирани обекти, в чието производство не е въведена HACCP системата, както го изисква законът. Проблем е и там, където хлябът се транспортира в неспецифично транспортно средство.

Медиите неведнъж са показвали хляб, от който ние, легалните производители, се срамуваме. Но не е в нашите възможности да реагираме. Затова искаме да се спазва нормативната уредба. Даже имаме още по-сериозно предложение, което земеделският министър Десислава Танева заедно със здравния - Кирил Ананиев, могат да обсъдят и да направят необходимото, за да се случи. А то е във всички обществени поръчки храните да бъдат по утвърдени браншови стандарти. Защото под тези стандарти работи единствено бизнесът, който е светло, поддържа работни места и плаща данъци.

- Неведнъж се е казвало, че в хлебопроизводството има голям процент сива икономика.

- По признание на инж. Дробенов, инспектор в Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/, регистрираните производители на хляб в България са 680 предприятия. По наше преброяване обаче предприятията са 1200.

В момента, по сигнал на родителски комитети и на потребителски организации, проверяваме в училищата и детските градини кои са доставчиците на хляб и хлебни изделия. Нормативно е заложено хлябът и брашното за детското хранене да са по утвърден браншови стандарт - това са някогашните БДС-стандарти за бял, типов и добруджа. Агенцията по храните още не е пуснала заповедта за пълнозърнестия хляб, вярвам, че тази година най-после и тази работа ще свършат. И от тази проверка, която е организирана от браншовия съюз заедно с контролни органи в областта на спазване на законодателството, става ясно следното: към момента, според регистъра на храните, производителите, които работят по утвърден браншови стандарт в България, са не повече от 60 фирми – мелници и хлебопроизводителни предприятия. Само тези предприятия имат право да са доставчици или поддоставчици на детските градини и училищата в съответната община. При 265 общини в България, около 100 са с доставчици от сивия сектор, а са спечелили обществени поръчки.

- Как така печелят обществена поръчка, а са в сивия сектор?

- Обществените поръчки се оформят така, че обикновено се печелят от търговска фирма и не е поставено изрично условието тя да посочи своите поддоставчици.

- Т.е. поддоставчиците биха могли да бъдат в нелегалния сектор.

- Точно така. Въпросът е много горещ, защото говорим за храненето на деца и ученици, както и за харченето на обществения бюджет. А този тип недоглеждане, меко казано, всъщност е перфектната платформа на нелоялни корупционни практики.

- Това не е толкова трудно да се промени, ако има воля.

- Все още идват писма от кметовете, от които изискваме информация, защото сме собственици на марката „Утвърден стандарт в България”. Има много какво да се желае от инспектората на областните служби към БАБХ. И в тази връзка ще цитирам един бивш държавник: "Много е малка България и подозирам, че много хора са в родствени отношения".

- През миналата година имаше интересни примери за пробив на наши традиционни храни, например баничките, на западноевропейските пазари. Има ли сега износ на хлебни изделия?

- И не само баничките. В момента български производители са основни доставчици в търговските вериги на хлебни и тестени изделия, които се предлагат във всички топли точки на търговските вериги в цяла Европа. Затова е важно да се извърши корекция на данъчната система, за да се покачи нашата конкурентноспособност. В противен случай ние нямаме нужната енергия, която държавата предава на бизнеса, за да сме сигурни в бъдещето.

- На този пазар ние се конкурираме с производители, които са много силни - Франция, Испания, Италия, Германия...

- Да, но във всичките тези държави се яде български хляб. Търговските вериги са мостът, по който се извършва трансферът на храни, произведени в България. Изнасяме и в страни извън ЕС, например Турция, в Арабските държави, в Алжир, Тунис. Това са държави, които имат специфично отношение към хляба, който също има специфичен вкус. И въпреки това продаваме добре. Това е голямата атестация към българския хлебопроизводител. Оценката за качеството на хляба ние я получаваме по стара традиция от чуждите. Добре е да признаваме своите положителни страни, добре е да имаме самочувствие. Защото не съм чула чужденец да не говори с изключително уважение за българския хляб. В публичното пространство се прокрадват понякога думи за хляба, казани от популярни лица, от които аз се срамувам. Хлябът е молитва, има един праг, който не бива да се прекрачва. Не случайно „да ви е сладък хлябът” носи целия букет от най-добрите пожелания.

- И последни думи за поздрав към бранша, който празнува на Спасовден.

- Благодаря на колегите, които произвеждат денонощно хляба на България. Благодаря за тяхната отговорност, за смелостта да продължават напред, за толерантността, която проявяват към инакомислещите, за мъдростта, с която мислят за утрешния ден. Нека е честит празникът, нека е благословен трудът им. И да им е сладък хлябът.

Специална благодарност изказвам на омбудсмана Мая Манолова, която нееднократно е засвидетелствала своя респект към хляба.

Благодаря за огромното уважение към хлебарите и сладкарите, което получаваме от всички министри, от партийните лидери, от законотворците на държавата, от нашите постоянни партньори от КТ Подкрепа и от КНСБ. Благодаря за добрия диалог с политическите кабинети на МЗХГ, Министерство на здравеопазването и БАБХ. Благодаря на Димитър Маргаритов - шеф на Комисията за защита на потребителите.Най-вече благодаря на българските потребители за огромния вот на доверие, който имат към нас, българските хлебари. Нека са здрави, нека споделят хляба си, както споделят живота си! Тази мъдрост ни дава сили и утре да има хляб в България!