В кои страни Новата година не настъпва на първи януари
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Новата година настъпва на 1 януари заради обичаят, който е в повечето страни
Свикнали сме приемаме посрещането на Нова година на 1 януари почти като закономерност.
Но всъщност няма никаква причина годината да започва на 1 януари, освен обичаят.
Тази традиция е свързана с празника на древноримския бог на вратите и новото начало – Янус, пише Glas.bg.
От неговото име произлиза и названието на месеца – януари.
Но в древен Рим новата година е започвала на 1 април, когато в длъжност са встъпвали консулите.
От астрономическа гледна точка е по-логично новата година да започва след зимното слънцестоене – най-краткия ден в Северното полукълбо, след който продължителността на светлата част от денонощието започва да расте. По това време на година Земята се намира в своя перихелий – най-близката част от орбитата на планетата около Слънцето.
Новата година не винаги е почвала на 1 януари.
Дори и в момента в Китай датата на празника е съобразена с лунния календар.
Празникът Холи, Индийската Нова година пък настъпва на 24 февруари.
На 21 март – Нова година честват в Афганистан, Таджикистан, Пакистан, Ирак и страните от Централна Азия, живеещи по персийския календар.
Любопитна е традицията в Шри Ланка, Непал и Лаос. Те посрещат новата година 14 април с първите лъчи на изгряващото слънце, а не в полунощ. Първият ден от новата година при тях се нарича Денят на цветовете.
Интересен е и случаят в Тайланд, където през 1940 г. властите приемат решение за отбелязване на Новата година на първи януари, но местното население продължава да чества празника през април.
През лятото – на 16 юли – са посрещали новата година маите и този празник продължава да се спазва на много места в Мексико и Гватемала.
Отново през лятото – на 30 август е Новата година по календара на Древните египтяни. Тя се празнува и днес в Джибути и Нигер.
На 1 септември настъпва Новата година в Сирия.
През първата половина на септември юдеите отбелязват своята Нова година (Рош Ашана), която бележи раждането на света.
В древна Месопотамия са празнували около 20 март. Смята се, че там за първи път в историята са отбелязвали новогодишния ден близо 2000 години пр. Хр. Датата е отговаряла на пролетното равноденствие – важен ден във всички земеделски общества.
Древните гърци пък са празнували настъпването на новата година след зимното слънцестоене около 20 декември.
През Средновековието на много места в Европа новогодишният ден е бил през март.
През XVI век празникът се превръща в църковен казус. Заради неточността на древноримския Юлиански календар, датите постепенно се измествали и така най-големият християнски празник – Великден, се падал с близо 10 дни след пролетното равноденствие, когато всъщност трябвало да се празнува. За да разреши проблема, през 1582 г.
Папа Григорий XIII налага Григорианския календар, използван и до днес. С него 1 януари става и първия ден от новата година.
Дунав (Русе) разгроми Фратрия
НАПАРАПЕТВАНЕ
Людмила Елкова: И чужди, и български фирми се изнасят от...
Симеон Дянков: България няма да влезе в еврозоната преди...
Симеон Дянков: България няма да влезе в еврозоната преди...