"Много дълбоко ме смущава споразумението за река Арда с Гърция", коментира географът

Положението с ледниците в България става все по-тревожно с всяка изминала година. Според експертите, за някои от тях са регистрирани рекордни минимуми, а общата тенденция от 2017 година насам е категорично надолу. Това алармиращо заключение сподели географът от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките професор Емил Гачев по време на участието си в студиото на предаването "Денят на живо".

"Ако се повтарят системно години като миналата, може да смятаме, че сме изгубили тази част от природното ни наследство", предупреди проф. Гачев, обяснявайки сериозността на ситуацията.

Според учения, климатичните промени, които наблюдаваме на Балканския полуостров, са подобни на тези в Алпите, но със своя специфика. "Основната причина за топенето на ледниците е покачването на температурите", подчерта географът.

Драматични последици от климатичните промени

Професор Гачев обърна внимание на мащаба на проблема: "Всеки един милиметър повишено морско ниво има своите последствия и то не само с наводнения, но свлачища и рушене на бреговете".

Специалистът обясни, че България разполага с два основни ледника, като единият от тях е в трайно състояние на деградация. "Генералната тенденция върви към изчезване. Това не застрашава нашия воден ресурс, защото те не са акумулатори на вода", уточни проф. Гачев.

"Тенденцията, която имаме сега е много тревожна, защото първите три месеца от годината бяха с много малки валежи. Някои планински места са в режим на водата, което е аномално", сподели експертът. Въпреки това, професорът запазва известен оптимизъм: "Аз съм оптимист, че пролетта ще има валежи. Истината е, че не може да бъдат предвидени колко ще бъдат те".

Според учения, най-сериозен проблем представлява липсата на дългосрочно планиране. "Много дълбоко ме смущава споразумението за река Арда с Гърция. Трябва да има широк обществен дебат. Правителството е решило да направи нещо, но важно е да не се допускат грешките от миналото. При сегашните климатични промени не можем да сключваме дългосрочни споразумения. Споразумение за повече от 5 години е рисковано и не е далновидно", заяви категорично проф. Гачев.

Експертът подчерта необходимостта от по-ефективно управление на водните ресурси: "Трябва да се опитваме да използваме дъждовна вода, но без схема за подпомагане на такива инициативи няма как да стане".