Таня Велинова е управител на туристическа агенция "Рад феста", която от години работи на гръцкия пазар. Госпожа Велинова коментира пред "Стандарт" защо българите масово решиха да почиват на гръцкото крайбрежие през тази година.

- Госпожо Велинова, Вие отдавна работите на гръцкия пазар. Защо стана така, че българите предпочетоха да отидат на гръцкото море, вместо на родното? И кога ще ги стигнем гърците в туризма? 

- Ние не трябва да сравняваме българското Черноморие с Егейско, Йонийско или Средиземно море. Гърция има голямо предимство с това, че има излаз на 3-4 отворени морета, което ги прави много чисти. Но това, което гърците не са направили, е, че не са разрушили природата си, не са пипнали нищо от 1000-километровата си крайбрежна ивица. Имам поглед от 20 години как се развива гръцкият туризъм. За тези 20 г. гърците нищо не са променили в начина на предлагане на туристически услуги и обслужването.

Туризмът е по правила и по стандарт. И човек знае, че и догодина да дойде, ще бъде по същия начин посрещнат и изпратен. Докато при нас, щом чуем, че нещо се продава - давай, всички се юрват да го правят. Презастрояването най-много отблъсна туристите. Не може да отидеш на място, където отсъства природата.

Хотелите в морските курорти у нас не трябва да бъдат обзаведени с толкова тежки мебели и с мокети, които се почистват трудно. 

Гърците не се интересуват какви допълнителни атракциони да предлагат. Те знаят, че един турист отива на море заради здравето си, което укрепва от слънцето и солената вода. И той трябва да се наслаждава преди всичко на тези дадености. Морето е първият приоритет. Вторият приоритет е инфраструктурата, третият - запазената околна среда и природата. Четвъртият приоритет е стандартът на услугите. В Гърция например фрапето, гръцкото кафе се правят по един и същи начин. Бирата стои в метална кофа, пълна с лед. Струва 4 евро и задължително към нея ви носят чипс или ядки като комплимент. Това предразполага туриста. Кафето или фрешът няма да са разредени. И вие, където и да се намирате, няма да сте в напрежение кое заведение да изберете - по-хубавото или по-евтиното. 

Навсякъде в Гърция качеството е еднакво. 

Икономиката е пазарна, само че негласно са се разбрали от първото до последното кафене, че ще продават бирата за 4 евро, а кафето - за 3 евро. И никой не си е позволил да го вдигне на 3,50, например.

- А при нас винаги ще има един тарикат, дето ще вдигне с 50 ст, с левче..., нали, какво пък толкова.

- Ето от там идва напрежението и ти да се чудиш къде да отидеш, за да ти излезе по-евтино. 

В Гърция потребителят не се интересува кафенето плаща ли на общината и колко. Важното е, че се чувства много спокоен и доволен. Най-важното, което аз слагам на първо място, това е спокойствието на туриста. 

На нашето Черноморие туристът не се чувства спокоен, той се чуства застрашен, че някой ще злоупотреби с него. 

- От какво се появява това напрежение и съмнение? От недоверието ли, което е типичното за българина?

- Да, липсва всякакво доверие във взмаимоотношенията между клиента и този, който предоставя услугата. Клиентът в България винаги смята, че с нещо е ощетен. Този, който предоставя услугата, винаги е на мнение, че е направил нещо, което струва повече. 

При нас е сбъркан начинът на туристическото обслужване. Ето, например, отивате на плажа. Първо трябва да изберете място къде да седнете. На гръцкото крайбрежие никой няма да ви притеснява докато направите своя избор. Ще ви оставят да сядате, да се местите, да преценявате. А в България веднага ще дотича един човек и ще каже: "Дайте 10 лева, 15 лева". Това ви стряска, защото още не сте решили дали точно тук да останете. Но от вас се иска на минутата да платите, защото човекът отсреща пък се страхува, че ще откажете да платите. Това дебнене притеснява и изнервя хората.За храната пък ще имате съмнения дали е прясна, дали е качествена.  

- През последните дни в социалните мрежи непрекъснато се показват касови бележки за цени на шезлонги и чадъри и се правят сравнения между България и Гърция. Защо при нас се искат такива бомбастични цени, например 40 лева, 70 лева - за чадър и шезлонг?

- Много е важно кой стопанисва плажовете. За съжаление, на нашето Черноморие това пак е сбъркано. Плажовете се предлагат на концесионери, от които се искат непосилни суми. Концесионерът трябва да направи инвестиции, после да чака тези инвестиции да му се върнат, после да чака нещо да спечели и после сигурно трябва и да се отчете някъде.

Земята принадлежи на държавата. Затова и плажовете трябва да са държавна грижа и политика. Крайно погрешно е да се дава определена ивица на някакъв човек, който нито има визия, нито стратегия за развитието й. Наскоро попаднах на една снимка в интернет, която направо ми събра очите - на един плаж поставени изкуствени палми - страшен кич! А до тях някакви барбарони, на които ако легнеш, ще ти запарят гърба. Значи този плаж е даден на човек, който и понятие си няма от туризъм. И никой няма да отиде на това място. 

- А в Гърция как е решен въпросът с плажовете?

- В Гърция местните кафенета обслужват определени парчета от плажа в курортното селище. Не плащат концесионна такса, но инвестират в шезлонги, чадъри, масички, пепелници, табелка на всеки чадър колко струва асортиментът на кафенето. И вие си избирате до кого да седнете. И не се притеснявате да си оставите багажа. Отивате в морето, връщате се, ще го намерите там. Поведението на обслужващите определя и поведението на потребителите. Защото им предоставят спокойствие.

- Появи се информация, че в Гърция също са въвели такси за чадърите и вече не може да се ползват само срещу едно фрапе, което ще си поръчаш. Така ли е?

- По гръцките острови наистина има определени места, на които е посочено, че ползването на шезлонг и чадър струва определена сума, а не само консумация. Но за масовия турист, какъвто е и българинът, в популярните курорти в Северна Гърция - Халкидическия полуостров, остров Тасос, на юг от Солун, Олимпийска Ривиера - предпочитат срещу консумация да ползвате шезлонг и чадър. Това е начинът им да привличат туристи. В същото време не ви показват, че не им е приятно, ако си носите собствени напитки, хладилни чанти, храна. Те искат да ви покажат, че са на ваше разположение и вие може да си поръчвате каквото искате. 

- Казахте, че гърците не предлагат атракциони. А как привличат младите? 

- У нас все още не е ясно кой курорт е семеен и кой е за забавление. Например в Несебър, Созопол, по Южното ни Черноморие, където сезонът е по-дълъг в сравнение със Северното, има много семейни хотели. Не може на същото място да има дискотеки и заведения с жива музика. 

- Има идея за разделяне на курортите у нас на зони - семейна зона за отдих и зона за младежки туризъм. Ако това се случи, ще бъдат ли доволни гостите - и тези, които искат тишина и релакс, и другите, които са дошли за забавления?

- Не съм убедена, защото не може да кажеш, че това е зона за младежки туризъм и тече безкраен купон, а на същото място хотелиерите да настаняват хора, дошли на почивка.

В курортите в Гърция такъв тип забавления няма. Има плажни барчета, там може да се слуша хубава музика. Повечето големи комплекси, които са на няколко километра извън селищата, организират един път в седмицата тематична гръцка вечер и представят гръцката култура, фолклор, бит с танци и песни. Из целия град има афиши, за да дойде който иска. И с това се приключва. Ако искаш бузуки бар, хващаш такси, отиваш и цяла нощ те забавляват изпълнителите. Но това е извън курорта, който е само за почивка.

В Турция - говоря за Бодрум, Анталия - комплексите са извън селищата. Ако сте млад и искате забавление - взимате такси, отивате в Бодрум в някоя голяма дискотека. Ако сте по-възрастен или с деца, ще си останете в комплекса и никой няма да ви пречи. Но там цял ден аниматорите забавляват туристите с различни спортни състезания. 

- В доста комплекси у нас също има аниматори, но може би не е достатъчно. Липсва работна ръка. Как е решен при гърците въпросът с работната ръка? 

- Тъй като при тях туризмът е предимно семеен бизнес, те знаят, че ще наследят хотела на дядо, на татко и се образоват в тази посока. 

Но докато в Гърция, в Англия, в Испания, в Италия професията екскурзовод може да упражнява човек, който е завършил 3-годишно обучение за това, в България екскурзовод се става с 3-месечен курс, което е абсурд! 

Друг пример: миналата година бях в Обзор, а момчето на бара се съблякло голо до кръста. Топло му е, но той те обслужва и е недопустимо да е гол! 

Липсва ни финесът в обслужването, липсват ни детайлите. Тези хора, които се хващат на работа по нашите хотели, преди всичко трябва да бъдат обучени да се усмихват. Да се гледат в огледалото и един месец да тренират как да се усмихват, когато посрещнат клиент. Тук, в Гърция, много простичко ти казват: "Калимера!" и веднага те допускат близо до себе си. На човек му става приятно от това. 

- Усмивката явно струва пари при нас.

- Знаете ли, при гърците има една много интересна максима. Те казват: "Парите да му вземеш и драго да му стане". Така е по цялото Средиземноморие. Ние обаче не го умеем. 

Всеки сезон у нас има някаква промяна. 

Това, заедно с негативните новини, отблъсква туристите.  

- Защо точно сега се случи този бум на българи, които тръгнаха за почивка в Гърция? Има данни, че с 25% повече хора са минали през граничните пунктове към южната ни съседка през последните седмици. По-евтино ли е там сега, след като падна ДДС за храните? Или пък българинът се замогна и е готов да харчи повече? 

- Категорично ви казвам, че нито едното, нито другото е причина. В Гърция тази година са по-високи цените в сравнение с миналия сезон и  въпреки това нашите продажби не са спаднали. Ще ви кажа защо. Нашите продажби стартираха от октомври 2018. Всичките ни продажби са до 31 март, сега имаме много малко резервации. 

Кажете ми кой хотелиер у нас миналата година беше готов да продава ранни записвания на българския пазар? Никой! Защото нашите хотелиери чакат с голямата кошница чужденци. Отпаднаха им договорите, сега чета в интернет, че за спасяване на сезона са намалили с 30 % цените. Но от това няма особена полза, защото още до февруари-март всеки си е планирал отпуската и почивката. 

- Какви са поуките, които да си вземат нашите хотелиери и какво трябва да направят много бързо, за да не се случи същото и догодина?

- Да отчетат нулев сезон, но да мислят за следващите поне две години напред. Да няма промяна в цените, да има ранни записвания, които да са привлекателни и да стартират още октомври-ноември предходната година. 

- Как може държавата да помогне на туризма ни? 

- Не е работа на министъра на туризма да проверява заведения и екскурзоводи по плажа. Един министър трябва да мисли за развитието на сектора в перспектива, да се грижи за рекламата, за световните борси, да прави прогнози. 

Националната ни реклама не трябва да е за един сезон. Тя трябва поне с две години напред да има хоризонт.

На туристическите изложения България трябва да е национално представена, а не отделният хотелиер да си плаща такса участие на един споделен щанд, който няма визията на България. Пак ще сравня Гърция: като посещавам европейските туристически борси, виждам отдалече синьо-бялото на държавата като дестинация. А ние години наред нямаме елегантно представяне на България като туристическа дестинация. 

- Как трябва да се рекламира България ?

- Нашият летен сезон е много малък - реално два месеца. Държавите по Средиземноморието имат сезон от май до октомври.

Културният туризъм при нас е много по-силен. Там трябва да е приоритетът, там да се помогне. Защото ние сме една от най-богатите с история държави в Европа. Ето, и италианците ни го признават. Ние трябва да наблегнем на траките, но не да тракаме с мечове по борсите и хората да се чудят какво става. Ако приоритетът на нашето министерство е културният туризъм, ние няма да имаме равни! 

- Чуха се мнения, че ние с Гърция не можем да се мерим, но можем с Хърватска. Вие какво мислите?

- Хърватска не разруши природата си, не се презастрори. Хърватска използва почивните си станции, от които отвън са си същите, но вътре те посреща съвременен лукс и стандарт. В Хърватска казват: Ние ще обслужваме само по-висок клас туристи. И са  безкомпромисни в това. Докато при нас всяка година се правят компромиси за това какъв сегмент туристи да дойдат. Правим дискотека до дискотека и догодина - оле-ле!

- Виждате ли светлина в тунела? 

- Аз съм оптимист, разчитам на младите хора. Но трябва да им се даде шанс и път.