Едва 32 болници имат клиники или отделения по съдебна медицина

Само 73 съдебни лекари с придобита специалност по съдебна медицина работят в момента в страната, сочат данни на Министерството на здравеопазването, цитирани от "Телеграф".

Тези медици правят експертизи като на жестоко нарязаната Дебора Михайлова от Стара Загора. Броят на тези специалисти не е достатъчен за извършване на стотиците прегледи и аутопсии и за да се помогне обучението на лекарите за придобиване на специалност „Съдебна медицина и деонтология“ за периода 2015-2023 г.

Здравното министерство е утвърдило 71 места, финансирани от държавата по тази специалност. Целта е да се привлекат лекари, които да я придобият, без да се натоварват финансово специализантите. В момента броят на тези специализанти е 15. За периода 2009-2023 г. 21 лекари са придобили специалността.

Натоварване

„До преди 2 г. правех 250 аутопсии сам годишно, стигал съм до 304, в момента съм на 120. Сам съм за цялата Хасковска област. В Ямбол от години няма съдебен лекар. Там ходи колегата от Сливен. Не съм сигурен дали не съм съдебният лекар с най-много аутопсии годишно. Това го правя само с помощта на една секретарка и една санитарка. Нямам заместник и моля колеги да ме заместят за по няколко дни. Помагаме си и се сменяме с колегата от Кърджали. В момента съдебната медицина страда от страхотен дефицит от кадри. Няма лекари, на места има дефицит в условията - сграда, зали“, разказа съдебният лекар в Хасково д-р Христо Еленски.

Разпределение

32 са лечебните заведения в страната с клиники или отделения по съдебна медицина, сочат още данните на Министерството на здравеопазването. Те са в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. В някои болници е разрешена дейност по съдебна медицина в отделенията по обща и клинична патология.

Ръководството на здравното министерство на свое заседание на 8 август т.г. одобри проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт по „Съдебна медицина и деонтология“. Проектът вече е качен на сайта на министерството, като от 10 август започна да тече 14-дневният срок за обществено обсъждане. До този момент не е имало стандарт по съдебна медицина. Той се прави за регламентиране на тази дейност и необходимите условия да бъде тя с високо ниво на ефективност.

МВР и прокуратурата са основни възложители на съдебномедицински експертизи. Съдът също. Освен това съдебните лекари освидетелстват живи хора. Тези медици работят и в извънболничната, и в болничната помощ.

Неравномерност

„Преди да дойда в Хасково, 13 г. бях асистент в института в Стара Загора. Повечето от колегите, които сега работят там, са мои студенти. Прескачат се като зайци 5 човека и отказват да дойдат да ме сменят“, разказва със съжаление д-р Еленски, който от няколко месеца е пенсионер, но продължава да работи като единствения съдебен лекар в Хасковска област.

„То и патолози няма. На някои им се налага да работят в 2-3 болници“, обяснява медикът. По отношение на проекта за медицински стандарт в съдебната медицина той е категоричен, че е много добър, но има основна забележка, че е грешка регламентирането такива отделения да има само в университетските болници, а не, както в момента, и в други лечебни заведения.

Съдебни лекари коментират, че наистина трябва да има денонощна оперативна съвместимост с МВР и прокуратурата заради разследванията. Те адмирират, че в стандарта е записано, че съдебномедицински експертизи може да се издават само от съдебни лекари. Недостатъчният им брой обаче и неравномерното разпределение е проблем.

Отчетност

„Преди време всяка година от всеки окръг пишехме отчет колко трупа е имало, колко от тях са убийства, колко са самоубийства, колко нещастни случаи. Сега например на мен никой не ми е искал информация колко прегледа съм извършил и колко от тях са по повод на оплакване от домашно насилие. От години никой не ни иска статистика за дейността ни. Давам информация само колко аутопсии съм направил на тримесечие“, посочва д-р Еленски.

Изкривявания

Съдебният лекар коментира още, че има специализанти, които са, меко казано, странни и се чуди как ще упражняват тази дейност. „Доколкото разбрах, в една болница има колежка специализантка, която била вярваща, религиозна и не влизала в залата, защото вярата не ѝ дава. Питайте ги там как се справят. Имаше една друга, която разказваше, че се възбуждала, като чуе вибрационната машинка, която отваря черепите. Като чуела как работи, и се възбуждала. А една искаше да пипа мозъка, защото обичала да го пипа и секретарката я изгони от залата. Един познат доцент ми каза: „Просто не знаеш какво ви чака. Какво поколение идва след нас”, разказа д-р Еленски.

Лекар от Александровска прави проби

Освидетелстването при съдебен лекар след получаване на травми от насилие се прави след сигнал в правоохранителните органи, става ясно от думите на д-р Христо Еленски. Първо трябва да се подаде жалба в полицията или прокуратурата.

„Онзи ден идва при мен една жена. Водела дело срещу някой, който писал нещо за нея в интернет. Той я притиснал, правил секс с нея, изпразнил се в нея и тя искаше да ѝ взема проба за ДНК. Трябва да има досъдебно производство и постановление, това става служебно, а не някой да иска подобни диагностични действия. Обясних на тази жена да иде в районното полицейско управление или при дежурен прокурор и да подаде жалба“, разказа медикът.

Предвидимост на експертизите

Съдебните експертизи трябва да бъдат предвидими, твърдят медици. Те дават пример с Георги Семерджиев, който уби при катастрофа в София две млади жени. Една и съща кръвна проба, взета от него, в три лаборатории дала 3 различни резултата.

Автоексперти влизат в съда и всеки казва, че е работил по даден метод. Методът трябва да е един, категорични са вещи лица. Съдиите разчитат на заключенията на експертите и затова трябва да имат доверие в тях.