Сканирането на мозъчната активност при 26 бебета разкрива неподозирани факти за ранната памет

Нова научна разработка, публикувана в престижното списание „Сайънс" и цитирана от АФП, разкрива, че бебетата могат да формират спомени още от ранна възраст. Изследването поставя интригуващи въпроси относно феномена, познат като "детска амнезия" - неспособността на хората да си спомнят първите години от живота си.

„Винаги съм бил очарован от тази мистериозна дупка в личната ни история", споделя пред АФП Ник Търк-Браун, професор по психология в Йейлския университет и научен ръководител на изследването.

Парадоксът, който провокира учените, е очевиден - около едногодишна възраст децата показват забележителни способности за учене. Те усвояват езика, прохождат, разпознават предмети и социални връзки с изключителна бързина. „И все пак ние не помним нито едно от тези преживявания", подчертава професор Браун.

Нови открития за ранната памет

Докато Зигмунд Фройд, основоположникът на психоанализата, предполага, че ранните спомени са недостъпни за съзнанието чрез механизма на потискането, новото проучване предлага по-различно обяснение. Според изследователите причината е свързана с хипокампуса - ключова част от мозъка, отговорна за епизодичната памет, която не е напълно развита през ранното детство.

За целите на изследването учените са ангажирали общо 26 бебета, разделени в две възрастови групи - под една година и над една година. Експериментът включвал сканиране на мозъчната активност, докато на децата били показвани различни изображения на лица и предмети.

Методологията се основава на предишни поведенчески наблюдения, показващи че бебетата имат тенденция да задържат погледа си по-дълго върху обекти, които вече са им познати - индикация за наличие на спомен.

Революционни резултати

Изследвайки мозъчната активност при контакт с вече познати изображения, учените потвърдили, че хипокампусът е активен по време на кодирането на спомени. Този феномен е наблюдаван при 11 от 13-те деца на възраст над една година, но не и при по-малките участници.

„Това, което можем да заключим от нашето проучване, е, че бебетата имат способността да кодират епизодични спомени в хипокампуса от около 12-месечна възраст", обяснява Ник Търк-Браун.

Интересен факт от изследването е, че при децата с най-добри резултати в областта на паметта се наблюдавала най-голяма активност на хипокампуса, което потвърждава ключовата роля на тази мозъчна структура в процеса на запаметяване.

Загадката остава

Въпреки постигнатия напредък, остава мистерията относно съдбата на тези ранни спомени. Учените предлагат две хипотези - възможно е те никога да не се задържат напълно в дългосрочната памет или да остават, но да стават недостъпни с времето.

Професор Търк-Браун споделя, че подкрепя втората хипотеза и вече ръководи ново проучване, чиято цел е да установи дали бебетата, малките деца и юношите разпознават изображения, които са виждали преди. Неговата амбиция е да разбере дали фрагментите от ранни спомени могат да се активират отново на по-късен етап от живота.

Изследването хвърля нова светлина върху развитието на човешката памет и би могло да има значителни импликации за разбирането ни за ранното развитие на мозъка и формирането на идентичността.