Депутатите приеха промените в Закона за защита при бедствия с 90 гласа "За", 25 -"Против" и 10 гласуваха "Въздържал се". Проектът позволява държавата да подпомага социално слаби в преодоляване на щети от бедствия.

Законът за защита при бедствия цели основно подпомагане от страна на държавата на някои категории граждани в преодоляването на имуществени щети, причинени от бедствия чрез въвеждане на нов вид механизъм за подпомагане на тези лица, които със собствени финансови средства не могат да се погрижат за застраховането на собствеността си за последици от бедствия.

Законопроектът предоставя механизъм, след природна стихия държавата чрез своите органи да преценява величината на настъпило увреждане или щета върху собствеността на лица, които не могат със собствени средства да застраховат имотите си, обясни председателят на вътрешната парламентарна комисия Атанас Атанасов.

Това ще става чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и Агенцията за социално подпомагане. "Ще се преценява, кои лица трябва да бъдат подкрепени, доколко те не са могли сами да застраховат имуществото си срещу съответния риск, заради социалния си статус", стана ясно от думите му.

С промените ще се установи справедливо работещ механизъм за разпределяне на пари. Те ще са от централния бюджет през бюджета на Министерството на труда и социалната политика, през от Агенцията за социално подпомагане, да достигат до хората, които имат нужда от подпомагане при бедствия, обясни Атанас Атанасов.

За отпускане на съответната помощ, трябва да са спазени всички изисквания на Закона за устройство на територията по отношение на съответния имот. Предвижда се, предоставяното от държавата подпомагане да бъде до размера на данъчната оценка на съответните имоти.

Неусвоените средства за тази цел за съответната година ще се разчитат за следващата, без да се променя тяхното предназначение. Не се променя принципът, че застраховането на личното имущество трябва да бъде доброволно, но положителен косвен ефект от предлаганите промени, е да се стимулира сключването на застраховки и подобряването на застрахователната култура на гражданите. Този модел ще помогне за повишаване на превантивната дейност, смятат вносителите от Министерския съвет.

Депутатите от Социалната комисия в парламента предлагат в пленарна зала текстът да не бъде подкрепен. Според някои от тях, с предложените промени по-скоро се подобрява механизмът на подпомагане и в него се включват и териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане, отколкото да се предлага качествено нов механизъм. За това е и изясняване въпросът относно натоварването с допълнителни функции и капацитета на дирекциите „Социално подпомагане" по места.

Направени бяха и предложения да се обсъди възможността държавата да застрахова имотите на социално слаби граждани вместо да им изплаща обезщетения след вече настъпила щета от природни бедствия. Според други, застраховане за сметка на държавата в полза на частен имот би било непозволена държавна помощ. Регионалната комисия също подкрепя промените.

Депутатът от БСП е недоволен, че се ликвидирали отрядите за бързо реагиране и се преквалифицирали в пожарникари. От 31 спасителни отряда на територията на страната ще останат само 8.

"Хората трябва да вземат предпазни мерки за имуществото си", подчерта социалистът Георги Божинов. "Не е ясно обаче как да се вземат такива мерки, когато например 4-метрова вълна идва към дома им и помита всичко след себе си. Това, което се предлага, не удовлетворява хората. Ще се преценява кой колко е беден, но как се преценява данъчна оценка на унищожен имот", изненадан е Георги Божинов.

Реформаторът Атанас Атанасов изрази недоумението си от позицията на социалиста. Според него Божинов бил против държавата да подпомага социално слабите граждани, чиито домове са унищожени от природна стихия. Патриотът Димитър Байрактаров коментира, че законът не бил добър и не отговарял на очакванията на хората. Вменявали се нови отговорности на Агенцията за социално подпомагане, а тя нямала нужния капацитет. Инженерно-оценъчни функции се вменявали на АСП, по мнението му.

"Този закон е отказ на правителството да си изпълнява отговорностите. Този закон е гавра с хората, пострадали от наводненията. По сега действащия закон всички хора, пострадали от бедствие, могат да получат обезщетение до размера на данъчната оценка на имота. С промените се орязва броят на пострадалите, които ще имат право на обезщетение", заяви и депутатът Корнелия Нинова.

Червените обявиха, че няма да подкрепят закона и между първо и второ четене щели да представят смислени предложения. Въпреки споровете, мнозинството прие промените.