Спорът кой е виновен да липсват ключови лекарства в аптеките не е от вчера.

През изминалата седмица бяха отправени обвинения, които малко изсветляват картинката с лекарствоснабдяването у нас, пише News.bg. Разбира се, това с нищо не подобрява положението на пациентите, които продължават да търсят пулмикорт или семаглутид например, но поне очертава по-ясно конфликтите в системата.

В поредица интервюта главният секретар на Българския фармацевтичен Димитър Маринов заяви, че има "любими аптеки", които получават информация за складовите наличности на медикаменти; че търговците на едро задържат лекарства в складовете си и ги изнасят в чужбина, което създава дефицит; че лекарствата без рецепта са с по-високи цени, защото има проблем с отстъпките към аптеките. И че ако търговците на дребно имат достъп до специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), част от проблемите ще се решат. Последното допълнение към наредба и след общественото обсъждане предизвиква повече спорове.

Тезите на БФС очаквано предизвикаха реакция сред търговците на едро, според които твърдението за задържане на медикаменти в складовете е спекулация. Според тях СЕСПА работи добре и контролът на Изпълнителната агенция по лекарствата е достатъчен.

Категорично се противопоставиха на предложението в проекта на наредбата аптеките да имат достъп до системата, с аргумент, че те и сега имат данни за наличностите, а останалото е информация, която представлява търговска тайна.

Други посочиха решения, които биха могли да подобрят достъпа на пациентите до лекарства - да се освободи паралелната търговия с генерици (копия на оригиналните препарати, които обикновено са на по-ниска цена), да се наложат ограничения на свръхпотреблението и т.н.

За да стане още по-жежко, от Асоциацията на собствениците на аптеки подсилиха тезата, че основната причина за липсата на лекарства е паралелният износ. Председателят на асоциацията Николай Костов също изказа мнение, че медикаментите залежават в складовете, за да се продават в други страни от ЕС на по-висока цена.

У нас лекарствата, които са от позитивния списък (заплащани напълно или частично от НЗОК) имат цена, която явно не удовлетворява вносителя.

Костов уточни, че става дума за оригиналните лекарства, на конкретни фирми, които могат да бъдат продадени навсякъде в Евросъюза, защото са регистрирани.

Той заяви, че в момента в забранителния списък на СЕСПА (който ограничава износа на медикаменти в дефицит) са около 60 лекарства, но, по думите му, те реално са много повече. По негово мнение причината за това е в организационни пропуски, заради които системата лесно може да бъде заобиколена. Това според собствениците на аптеки няма да се случва, ако те имат достъп до СЕСПА и могат да проследяват наличностите на лекарствата в складовете.

В аптеките прогнозират още, че до края на годината увеличението на цените на лекарствата ще продължи и ще се установи около 12-13% с уточнението, че защитените медикаменти (заплащани напълно или частично от НЗОК) ще запазят цената си, но пък по-трудно ще се намират на пазара.

Особено актуален е проблемът с лекарство за диабет, което както разбрахме се изписва масово за отслабване, дотам, че за хората, които трябва да го приемат, за да живеят, то не достига.

След множество сигнали за недостиг от Министерството на здравеопазването съобщиха, че според техни проверки има наличност в складовете на представителя и на търговците на едро. Остава въпросът обаче защо препаратът не се намира в аптечната мрежа. Общо взето в този смисъл са и повече резултати от проверките им - в складовете има - в аптеките няма.

Според изследване сред потребителите почти 50% успяват да се снабдят с лекарството, което търсят, още в първата аптека, която посещават. Подобна статистика едва ли може да е утешителна, ако целта е бърз достъп до медикамента и ако става дума за заразно заболяване. На рейдовете по аптеки свикнахме по време на пандемията, когато човек с коронавирус трябваше да обиколи няколко места, за да се снабди с лекарствата, които са му изписани. Нека не се заблуждаваме, че масово болните са били в изолация, и други са купували лекарствата им. Още повече, че имаше хора, на които нямаше кой да направи подобна услуга. Толкова за ограничаване на заразата. В този смисъл аргументът, че ако не намериш лекарство в първата аптека, в която си влязъл, но все пак го откриеш в третата - не работи.

Решение ли е дигитализацията?

Според здравното министерство пълното заместване на хартиените с електронни рецепти ще реши частично проблеми, поне в онази му част свързана с безкронтролната продажба. Това може да ограничи свръхпотреблението, но срещу пълната дигитализация се обявиха както лекари, така и пациенти. И причината за отпора в голяма степен се корени в това, че подобна стъпка ще елиминира изписването на лекарства на коляно и ще ограничи ползването на издадени по-рано хартиени рецепти, без да е направен преглед.

Стъпки в ограничаването на свръхупотребата на някои групи лекарства е вече приетото допълнение в Наредба №4 от 4.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Според това изменение от първи ноември всички антибиотици ще се предписват само с електронна рецепта. Това изключва вариант, при който можеш да си самоназначиш антибиотик, защото преди си бил лекуван с него, или пък да предпишеш такъв, за всеки случай, след телефонна консултация с пациента.

Опити да се регулира пазара на лекарства има, но както показва действителността - контрол няма. Контролът в случая е на Изпълнителната агенция по лекарствата, която кой знае защо мълчи. Няма позиция по споровете на седмицата, рядко се произнася за дефицита на лекарства. В последните години изпълнителният ѝ директор Богдан Кирилов ни информира основно за това какви количества ваксини срещу COVID имаме, а напоследък и колко от тях са бракувани.

А докато контролиращият орган не започне ефективно да упражнява функцията си, търговци на едро и дребно ще се карат, а пациентите ще си чакат лекарствата.