Емил Петров - Клуб Z

- Проф. Ханке, следите ли политическата и икономическата ситуация в България?

- Да, от височина 10 000 километра. Понякога виждаш нещата по-ясно, когато си на такава височина в небето, отколкото ако си на земята в София. Има много шум в София. Гледната ми точка винаги е, че местните обикновено са обърквани или подвеждани за нещата, които се случват около тях.

Затова и моите прогнози винаги се оказват много по-точни, отколкото местните.

- Как оценявате управлението на втория кабинет на Борисов в сравнение с първия?

- Трудно е да се даде оценка, защото обстановката е много различна. Първият кабинет започна при обстоятелства, които изглеждаха много обещаващи и в действителност свърши задоволителна работа, но свърши неочаквано. Новото правителство започна при много трудна обстановка и изглежда, че постига стабилизация, поне политически. Така че дотук се представя задоволително.

- Какво смятате, че предстои пред българската икономика?

- Най-доброто, което ви се е случвало, е че въведохте валутния борд. Това е единствената стабилна и надеждна обществена институция в България. Проблемът в България е този, че БНБ никога не е разбирала, че търговските банки правят паричното предлагане, а не централната банка. А в частта за управление на банките направи огромна грешка с това, че допусна катастрофата "КТБ". Според мен КТБ никога не е била истинска банка. И това накара хората да загубят още повече вярата си в банките, на които и без това не вярват много.

През 2010 г. изследване на Световната банка за финансовото образование и вярата във финансовите институции показа, че хората тук нямат голямо доверие в банките. Но съм сигурен, че ако днес се направи същото изследване, ще видите, че доверието е още по-малко. И това е лошо, защото банките произвеждат огромното количество от паричното предлагане. Най-важната част от паричното предлагане идва от тях. Ако банките са притиснати и доверието на хората в тях намалява, това не е добре за паричното предлагане.

Аз имам монетаристично определение за националния доход и цената на активите и ако паричното предлагане е ограничено и не расте в достатъчна степен, брутният вътрешен продукт и националният доход няма да се увеличават с необходимите темпове. Така че всяко нещо, което вреди на банките, е лошо за икономиката. Виждате какво се случва в Гърция. Повечето хора не осъзнават, че Гърция затъва все повече. 85% от всички пари в Гърция се произвеждат от банките, а почти 90% от активите на банковата система се държат от четирите най-големи банки в страната.

Моят анализ показа, че тези банки на практика са фалирали. На практика паричното предлагане се свива много по-бързо, отколкото си мислят хората, и икономиката отива на зле. Което не е добре и за България.

- Ще излезе ли Гърция от Еврозоната?

- Не знам, защото нещата са много сложни. Това, в което съм сигурен, е, че банките им са фалирали и трябва да бъдат спасявани за пореден път. А Гърция няма пари за това, така че ЕС ще трябва пак да спасява страната. Това ще бъде третото "спасяване" за Гърция. Но дори този прост акт е много сложен за изпълнение. Още по-сложно е поемането на задълженията към облигационерите, защото повечето облигации се държат от европейските правителства. Ситуацията изобщо е много сложна. Но според мен има вероятност от 65% Гърция да откаже плащане по своите облигации.

Другото нещо е излизането от Еврозоната, което е най-сложното нещо, нямам представа каква е вероятността за този сценарий. Смятам, че най-добре за Гърция е да излезе и да създаде валутен борд, както направи България.

Това е единственото нещо, което дисциплинира публичните финанси в страни като България и Гърция. За тях валутният борд е задължителен.

- Оставате на мнение, че България не трябва да влиза в Еврозоната?

- Неофициално България е част от Еврозоната, но има предимството, че Европейската централна банка няма да ви спаси - нещо, което ще стане, ако сте част от валутния съюз. Резултатът от това е, че има дисциплина. Защото с валутен борд няма да ви приемат в Еврозоната.

Ще бъде пълна катастрофа, ако България влезе в Еврозоната официално. Останете извън нея, защото това е единственият начин да запазите финансовата си дисциплина. От 1997 г. насам няма значение дали ви управлява ляво или дясно правителство, всички са дисциплинирани и поддържат ниски фискални дефицити.

Тази година дефицитът ще е по-висок, което се дължи основно на това, че БНБ не си свърши работата, затваряйки и дори давайки лиценз на КТБ, Фондът за гарантиране на влоговете също не свърши своята работа.

- Какво може да се направи за подобряване на банковия надзор и за да не се стигне до втора "КТБ"?

- Изумява ме това, че БНБ не възприе моята препоръка да публикува на своя сайт месечните отчети на търговските банки в България. Някой крие нещо. Смятам, че БНБ е напълно безотговорна с това, че не публикува месечните отчети на банките. Те трябва да бъдат обявявани до десето число на следващия месец. Това ще дисциплинира банките, защото всеки ще може да види техните отчети. Но това не е направено и е голяма грешка, проблем с прозрачността.

За сравнение, валутният борд е прозрачен по подразбиране и затова никой не може да мами с него. Отчетите му са обществено достъпни.

- Какво би трябвало да направи кабинетът, за да стимулира развитието на икономиката?

- Всяко нещо, което може да намали корупцията и да увеличи доверието на хората в системата, е добро. Не мога да дам конкретни препоръки. В основни линии България трябва да се стреми да влезе сред първите 20 страни в класацията за правене на бизнес на Световната банка (б.р., в момента е на 38-о място).

Направете това, което сториха в Грузия - те бяха влезли и в десетката на класацията. Правителството трябва да се съсредоточи в това какви са пречките пред правенето на бизнес и да направи всичко възможно, за да влезете в Топ 20.

Грузия е един от най-успешните примери, те следваха точно моите препоръки. Покойният икономически министър на Грузия Каха Бендукидзе беше мой приятел, той беше ултрапазарен, ултралиберален, направи много сериозни промени. Ще ви дам само един пример, който може да видите в моя публикация в института „Кейто“, направена съвместно с Александър Роуз и Стивън Уолтърс.

В нея се описва как страната премахна бюрокрацията и корупцията при регистрацията на лекарства. Това, което направиха, е, че приеха разпоредба, според която лекарство с регистрация от някоя от страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в срок от 10 дни след заявката получава регистрация и в Грузия. Само за месец цените на лекарствата се понижиха с 25%.

Стив Ханке е професор по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", Балтимор, САЩ. Като съветник на президента Петър Стоянов (1997-2002 г.), Ханке участваше и в създаването на българския валутен борд.