Данъчна реформа, насочена към по-справедливо облагане за огромното мнозинство от хората в България и осъзнаване на реалния интерес от страна на същото това мнозинство, са остро необходими у нас, ако искаме да спрем прехода към дъното.

Около тези изводи се обединиха участници и гости на дискусията "Как да вдигнем доходите веднага?", която се проведе в Русе.

Икономическите парадигми, които управляват България в момента, са отпреди световната икономическа криза, след която страната ни все още не е променила данъчната си политика и основните държавни политики, коментира журналистът от "Барикада" Ивайло Атанасов, който бе един от говорителите в рамките на третата среща от турнето "Да спрем прехода към дъното". Преди това обиколката, организирана от Сдружение "Солидарна България" и Колектив за обществени интервенции посети Велико Търново и Варна.

Икономическата наука извади изводите от тази криза и вече няма да срещнете сериозни икономисти, които да поддържат т.нар. "теория на просмукването", която се базира на допускането, че обществото е като пирамида и когато изсипеш мед на нейния връх, той потича надолу и стига до всички - колкото повече мед сипваш на върха, толкова по-богати стават всички, коментира Атанасов.

Вместо това икономическият консенсус вече е съвсем различен:

"Обществото прилича по-скоро на бутилка шампанско - когато я раздрусаш, върхът изхвърча нагоре, става пълна бъркотия, съдържанието отдолу изчезва напълно. Ние имаме такава данъчна система, която е еквивалентна на онзи човек от популярното в интернет клипче, който се разхожда из луксозен курорт и пръска скъпи бутилки шампанско - това правим вече повече от 10 години. Колкото по-скоро спрем и започнем да правим онова, което препоръчват дори институции като Европейската комисия и Международния валутен фонд, които едва ли могат да минат за левичарски, а именно - повече преразпределение, добре финансирни социални системи, по-високи прогресивни данъци (в нашия случай поне някакви) - толкова по-скоро ще започнем да приличаме на що годе нормална държава".

Преподавателят в Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Тодор Тодоров констатира, че трудовият човек в България е един от най-безправните в Европа. Според него ситуацията у нас е такава, че бизнесът може да прави почти каквото си пожелае със своите служители. Отслабени са механизмите за борба за защита на труда, а причините според Тодоров са основно две: на първо място структурният проблем навсякъде по света, че съществува заговорът между политическата власт и бизнеса, между икономически и политически интереси, който работи срещу хората на труда.

"На второ място, в България има и още нещо - тук имаме симбиоза между политическа, икономическа и криминална власт - един организъм, който функционира заедно и произвежда политика, медии и т.н. В такава ситуацията е още по-трудна задачата да се защитят интересите на трудовите хора. Имаме почти феодални условия, срещу които е трудно т.нар. обикновен да се бори".

Основните проблеми според него се коренят в четири групи: данъчната система, която не е ефективна и не обслужва интересите на мнозинството; превръщането на България в рай за аутсорсинг и дестинация с "евтина работна ръка"; липсата на държавно участие в стратегически отрасли, което почива на мита, че "държавата е лош стопанин"; липсата на механизмите за съпротива.

Финансистът Константин Проданов съжали, че в родното обществено пространство рядко се говори за важните теми и почти не се допуска разговор за истинските проблеми, вълнуващи хората. "Проблемите ни са свързани с невъзможността да отговорим на два въпроса - как да произвеждаме продукт с висока добавена стойност, по устойчив начин и това да е продукт, който останалият свят иска и второ - как да преразпределяме богатството, създадено от обществото", каза той.

Как да произвеждаме за дълго време смислен национален продукт е въпрос, който не може да бъде решен само под влиянието на "невидимата ръка на пазара", което ни беше обяснявано 30 години. Идеята, че ако всеки действа сам за себе си това в крайна сметка ще донесе общо благодентствие, доведе до днешната ситуация - имаме структура на обществото и на икономиката, в която изглеждаме без шанс за измъкване от капана на бедността, коментира Проданов. Според него, за да се измъкнем се нуждаем се от по-активна роля на държавата.

Вторият въпрос е свързан с това как държавата да финансира тези свои действия и как да има по-справедлив и ефективен механизъм, в който мнозинство да вижда смисъл и да вярва. "В България през 2016-та година, в реално изражение, брутният вътрешен продукт спрямо началото на прехода е с 40% по-висок. Но реалните доходи в покупателна способност на човек в България от 1990-та до 2016-та не са се променили. Тоест, произвеждаме много повече, но ако погледнем на средно ниво, очевидно доходите не са мръднали. Този продукт в повече трябва да отива у някого и той отива в една малка група клептократи, една симбиотична върхушка на корпоративен и политически елит", обясни Проданов.

"Към края на миналата година 26 души в световен мащаб са притежавали толкова богатство, колкото по-бедните 3,5 млрд. души на планетата. Също миналата година на всеки 2 дни се е пръквал един нов милиардер, а богатството на милиардерите се е увеличило с един трилион долара за тази година. На по-бедната половина от населението по света богатството е намаляло с 11% през същата година. Най-богатият човек в света - Джеф Безос - притежава 112 милиарда и се чуди какво да прави парите си, като същевременно само 1% от неговото богатство е повече от здравния бюджет на Етиопия, която има 105 милионда души население. А пък работниците на "Амазон" уринират в бутилки, защото не могат да напуснат дори за такива нужди работното си място. Дори в античните времена не е имало такова натрупване на огромен ресурс в много малко на брой ръце, който ресурс отива не за обществено благо, а за показно потребление - яхти и лъскави коли, надуване на балони на финансовите пазари и пазаруване на политици и корумпиране на политическия процес.

Той предложи няколко мерки, зад които са обединени организаторите на срещите из страната - въвеждане на необлагаем минимум, въвеждане на прогресивно облагане, въвеждане на диференцирани ДДС ставки за стоки от първа необходимост и увеличение на максималния осигурителен праг, който в момента облагодетелства всички с доходи над този праг, които плащат процентно по-малка част от своите доходи, отколкото онези със заплати до 3000 лева.

Зад част от тези мерки в края на 2017-та година редица организации се обединиха и организираха подписка, която събра подкрепата на над 30 000 души и беше внесена в Народното събрание, но засега управляващите отказват да се съобразят, коментира председателят на Сдружение "Солидарна България" и икономически съветник в КТ "Подкрепа" Ваня Григорова.

Тя обърна внимание на факта, че същите онези политици, които си играят със страховете на хората от мигрантската вълна, налагат на пазара на труда у нас внос на работници, които идват от още по-бедни държави и са още по-отчаяни от българските си колеги, което ги прави готови да работят за по-ниски заплати, а това задържа нивото на възнаграждения ниско за всички. Григорова подчерта, че това се случва под мантрата за "липса на работна ръка", но реалните факти и доклади показват, че няма недостиг на работна ръка, а има недостиг на достойно заплащане.

В момента бизнесът твърди, че иска "модернизиране" на Кодекса на труда, като под "модернизиране" разбира допълнително обезправяване на работниците. Предлагат се различни опасни промени в тази посока и обществото трябва да реагира, настоя Григорова. В противен случай, докато не сложим и в България жълтите жилетки, хиляди наши сънародници ще продължават тихомълком да обличат емигрантски жилетки.