Страстните седмици преди европейските избори настъпиха.

Драмите в БСП отвориха цикъл на издигане, сваляне, величаене и обругаване на кандидати и листи. Обещанията и претендентите за европейския вот стават тема номер 1, социолози и политолози захранват с коментари и данни публиката. Но възниква въпросът има ли значение всичко това? Едва ли са много политическите зрители, убедени, че няма. Преживяват и Йончева, и Станишев, Габриел, Майдел, неминуемите интриги на Цветанов. И Джамбазки, Малинов, Радан Кънев… Филмът е увлекателен. Но опитът от предишния европейски вот сочи, че нищо от случващото се сега не бива да бъде вземано насериозно, пише Диян Божидаров във вестник Сега.

Ако си припомни някои предизборни събития преди 5 години, политическият зрител със сигурност ще заключи, че много по-важно е да се нахрани добре, да се види с приятели или да задоволи друга лична нужда. Защото останалото е лъжа. През 2014 г. партии и политици сътвориха такива съзнателни измами, че днес всеки, който се мъчи да разбере политическите процеси чрез актуалните събития, нанася обида на себе си. Вода трябва да изтече – за да се види кой в какво лъже. Оценки, изводи и прогнози могат да се правят единствено с отчитане на тази гигантска лъжа, проследена във времето.

Нека върнем лентата назад. Изборите за европейски парламент през 2014 г. се провеждат при правителство на БСП и ДПС, протести срещу тях и дълбока опозиционност на ГЕРБ – партията на Борисов не влиза в парламента, той лично е оповестил, че Доган ще го убива.

Демонстрациите срещу кабинета са пооредели, но пък в тях се появяват “компромисни фигури” от ГЕРБ – Томислав Дончев, Димитър Главчев… Предсрочните парламентарни избори се мержелеят на хоризонта, ясен е алтернативният на властта субект – ГЕРБ и политическото представителство на протестиращите (учреденият наскоро Реформаторски блок (РБ)). Въпросът е не дали, а кога правителството с емблема "Делян Пеевски" ще бъде сменено от “реформатора” Борисов.

В тази обстановка най-интересно е каква листа на европейските избори ще извади основната управляваща партия – БСП. Водач й става лидерът и председател на ПЕС Сергей Станишев, който многократно заявява, че няма да е евродепутат –  първото място в подреждането със сигурност го праща в Европарламента (ЕП), но той не ще абдикира от проблемите на страната, от грижите в БСП, води листата формално и за кураж. Всичко това Станишев повтаря дори и след вота.

На 30 май, когато вече е спечелил мандат, в отговор на медийни публикации, че все пак се стяга за Брюксел, той сътворява фундаментални относно (не)истината изречения: “На 18 юни трябва да предложа пред европейските премиери, излъчени от партии - членки на ПЕС, Мартин Шулц за председател на групата. По всички европейски законодателства мандатът на един евродепутат започва от първата сесия - това е 1 юли. Заседанието на групата е преди това. Имам преди това седем дни да напиша заявление до Европейския парламент, че се отказвам. Така че не правете драми на празно място. Никога не съм казвал, че ще ставам евродепутат. За пореден път ме изненадаха някои български медии. Преди малко прочетох заглавие, което гласи: "Станишев: Няма да се откажа от евродепутатското си място”. Още от момента, в който поех водачеството на листата, заявих пред цялото общество, че нямам намерение да ставам евродепутат. Потвърждавам тази своя позиция, след като отговорих на този въпрос над сто пъти. Всичко останало е само злонамерена спекулация".

Продължението е известно

Станишев не само стана евродепутат от първия ден, но и днес не може да си се представи в друга битност. Гузен ли е? Едва ли. Очите му през очилцата изглеждат също така искрени днес, както тогава.

В ГЕРБ е значително по-спокойно през пролетта на 2014-а. Но пък в партията има кадрова драма – чуди се кого да издигне. Появяват се слухове, че сам Бойко Борисов ще оглави листата, които, естествено, са глупости. Харизматично и консенсусно лице му трябва на ГЕРБ, а физиономиите след един мандат управление са изхабени. Тогава за лидер на листата е избрана единствената фигура в партията, с умерено и културно излъчване, възприемана със симпатии извън твърдия електорат – Томислав Дончев (онзи от протестите с РБ). Той повежда кампанията, уверява, обещава, маха лоши европейски регламенти, вдига нови добри, чертае геополитически оси…- стопроцентово се раздава за благото на европейския парламентаризъм, увличайки избиратели. Продължението отново е известно. Дончев пребивава в ЕП едва четири месеца, сложен е за вицепремиер във второто правителство на ГЕРБ. Даже много се застоява, защото веднага след изборите се появяват информации, че всичко е било трик, водачеството му е било формално – колкото да тегли листата. Но и той като Станишев притежава уникалната способност да изглежда честен при производството на думи. Улеснен е, разбира се, от отдавна забравения бекграунд за неслучването на ония обещания, уверения, регламенти и оси.

Едно име е в състояние да взриви и без това горещата пролет на 2014 г. – Делян Пеевски. Той е втори в листата на ДПС. Умна, красива и всякакъв вид тревога тресе България – нима страната ще прати Пеевски в ЕП?!Терзанията са напразни. Макар да е взел най-много преференции, “успелият млад мъж” се отказва в полза на Искра Михайлова. Никога не е имал намерение да става евродепутат, лъжа е било. Интересен нюанс – Пеевски “подарява” мандата на Михайлова още в изборната нощ; в този момент той няма как да знае колко преференции е взела тя, не й ли стигат за успех. Но вероятно знае - всичко е било изчислено предварително, за да се окаже той най-харесван от електората на ДПС, а после великодушно да отстъпи пред набелязаните хора.

Т.нар. “истински десни” се явяват на евровота с няколко листи. По-истинските от тях – “реформаторите”, официално все още са на вълна “Борисов е престъпник по душа и част от биографията си”. Това не пречи после евродепутатът от РБ Светослав Малинов да е в обща група с представителите на ГЕРБ, а малко по-късно и РБ тържествено да пристане на Борисов у дома. Всъщност истинският фурор го прави Бареков. Пече кебапчета, обещава връщането на НРБ, на казармата… - конкуренти му се смеят, а и громят неистово за лъжите. За лъжите, те?!

Препращайки към днес, няма никаква гаранция дали лицата от челното място в листите ще станат евродепутати, че врагове няма да се прегърнат, да престъпят клетви и т.н. Може да звучи шокиращо, но не бих заложил пари, че Йончева няма да се откаже от Европарламента (веднъж вече напусна президентството). Не бих гарантирал, че Корнелия Нинова няма да поведе червената листата, обратно на уверенията й, осигурявайки си европейски уют и заплата. Най пък не бих заложил какво точно ще прави Тафров в ЕП, ако стане депутат. Не бих подарил доверие и на социолозите. С изумление наблюдавам как безкритично дефилират медийно днес.  Забравихме ли? Десет дни преди вота през 2014 г. агенция “Медиана” даде 20.5% за БСП, 17% за ГЕРБ, 9.8% за “България без цензура”, 7.3% за ДПС. Това бяха едни от най-шумно коментираните данни. Резултатът след вота бе… 30% за ГЕРБ, 18.9 за БСП, 17.2% за ДПС (истинска катастрофа за социалистите, ДПС замалко да ги бие). След изборите предаването “Господари на ефира” връчи “Златен скункс” на социолозите Кольо Колев и Васил Тончев. “Да, социологията бърка понякога”, кротко казаха те, разкаяни в своята непоквареност.

Европейските избори през 2014 г. бяха само елемент от цялата тази тотална измама. Тя е толкова устойчива и възпроизвеждаща се, че всеки нормален човек се чуди какво е неговото място в тази среда.

Мнозина се самозатварят, което едва ли е верният изход. Други живеят с илюзията за избора на “по-малкото зло”. Трети бягат от България и… се сблъскват с още по-голяма илюзия. Единственият имунитет, ако въобще съществува такъв, е да се помни. Не, не е най-важна паметта на медиите, както често си мислят хората. Най-важна е паметта вътре в самия човек, и да е честен. Ако някой още не е разбрал, на върхът на модела са нечестни хора, а отдолу – не много паметливи и не много честни. Наблюдавал съм доста предизборни мероприятия, веднъж не съм видял камък срещу лъжец – цветя летят. И всеки, независимо дали е горе или долу, не чувства вина, а си намира извинения – за да е все така искрен пред другите и себе си.