Търговските обекти в моловете, авиокомпании, авто-, жп и воден транспорт, хотели и ресторанти, туроператори, кина, фитнес зали ще получат право на подкрепа срещу съкращение на служителите си.

Това предвижда проект на постановление на Министерския съвет, с който "Сега" разполага. Проектът вече е изпратен за съгласуване с работодатели и синдикати, предстои неговото приемане в следващите дни. В него промишлеността напълно липсва, въпреки че има индустрии като производството на авточасти например, които ще бъдат жестоко ударени от кризата. А икономисти и мениджъри се съмняват, че мярката изобщо може да сработи.

Идеята е държавата да покрива чрез фонд "Безработица" 60% от възнагражденията на служители, които иначе биха загубили работата си. Срещу тези пари работодателите се задължават да запазят работното място, да покрият останалите 40% от възнаграждението и да не съкращават тези служители в срок от 3 месеца след 3-те месеца, в които са получавали компенсации.

Право на подкрепа от държавата ще имат само фирми, които са преустановили работа на най-малко 50% от списъчния състав на персонала към датата на издаване заповедта за прекратяване на цялата дейност или на част от нея поради наложеното извънредно положение. Поне 50% от техните служители трябва да работят в една от 16 икономически дейности, изброени в постановлението:

- търговия на дребно (без храни, напитки и тютюневи изделия, автомобили и мотоциклети), ако работното място е в търговски обект на територията на търговски център;

- железопътен, пътнически сухопътен транспорт, пътнически морски и крайбрежен транспорт, пътнически въздушен транспорт;

- хотели и подобни места за настаняване;

- туристическо и друго краткосрочно настаняване;

- ресторанти и заведения за бързо обслужване; питейни заведения;

- прожектиране на филми;

- туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации;

- артистична и творческа дейност;

- други дейности в областта на културата;

- спортни и др. дейности, свързани с развлечения и отдих;

- поддържане на добро физическо състояние.

Друго условие към кандидатите е да не са правили съкращения в периода, в който ще получават компенсацията. Тя ще се дава за срок до 3 месеца, а постановлението ще влезе в сила със задна дата от 13 март. Т.е. ако фирмата иска пълна компенсация, не трябва да е освобождавала персонал от 13 март насам. Фирмите не трябва да имат задължения към бюджета, т.е. за данъци и осигуровки, не трябва да получават средства по европейски програми или от бюджета, и не трябва да са извършвали нарушения на трудовото законодателство.

РЕАКЦИИ

Бизнесът вече има доста забележки по проекта.

Според Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, предложението за 60% участие на държавата за спасяване на заетостта на работниците и служителите няма да проработи. "Иска се от едно предприятие да плаща 40% плюс 20% осигуровки за 6 месеца напред, за да получи тези 60% държавна помощ - при условие, че това предприятие е спряло и не работи, няма никакви приходи. А има разходи за данък сгради и такса битови отпадъци, охрана на обекти, наеми и други постоянни разходи. Това е абсурдна мярка, която може да работи за предприятие със спад на продажбите 25% и това се прилага в Германия, но не и за спряло предприятие. Мярката е абсолютно неприложима. Тя изключва случаите за намалени продажби, а само за спряло предприятие".

Икономисти оспорват ограничения обхват на мярката:

"Механизмът трябва да е отворен за всички сектори - доказваш удар и имаш достъп. Трябва да се премахне схващането за директна (нормативна) връзка между акт на държавен орган (заповед) и удар върху конкретния бизнес - такава има за баровете, но няма за предприятието, което произвежда автомобилни компоненти и в момента има огромен спад", коментира във "Фейсбук" Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него изискването за платени данъци и осигуровки също може да е много рестриктивно в някои случаи.

А Асоциацията на индустриалния капитал разпространи официално писмо, в което настоява спешно да бъде създаден Икономически антикризисен щаб, който да набележи набор от мерки за спасяването на българската икономика. Писмото е адресирано до министъра на труда Деница Сачева.

"Като подкрепя необходимостта от незабавни действия с оглед осигуряването на безопасността на българските граждани, АИКБ апелира към пропорционални мерки за подкрепа на икономиката, на предприятията и работещите в тях. Нарушаването на нормалната стопанска дейност, на производствени процеси и на оказване на услуги, дори и за кратък период от време, застрашава сериозно икономиката на страната ни и може да доведе до трайна загуба на пазарни дялове, рефлектиращи в дългосрочна загуба на икономически растеж. Това беше отчетено и от ЕК, която именно по тази причина разреши неспазване на правилата за държавни помощи при изработването на мерки за подкрепа на икономиката", се посочва в писмото на АИКБ.

АИКБ предлага подкрепата на възнагражденията при преминаване на намалено работно време да важи за всички засегнати предприятия, а ако се стигне до пълно спиране на дейността, държавата да опрости осигуровките, които са за сметка на предприятието.

Според АИКБ от подкрепа в момента се нуждаят ключови за българската икономика сектори, които търпят вреди както заради нарушените вериги на доставка и реализация, поради ограниченията, свързани с придвижване или отказ на поръчки, така и заради затруднения на производствен процес заради мерките срещу заразата.

От АИКБ припомнят, че ЕК одобри временна правна рамка за държавната помощ в условията на епидемия, която включва преки субсидии, субсидирани заеми или гаранции за фирмите, съобразени с мащаба на тяхната икономическа дейност, разходите им за заплати, оборота или ликвидността.

"ЕК даде възможност на държавите да предприемат действия в полза на дружествата, например с отлагане на плащането на данъци или насърчаване на временна заетост", посочват още от асоциацията.