През 1870 г. Захари, който по това време е 20-годишен, решава да постъпи в така нареченото „царско училище

Историографът на Априлското въстание Захари Стоянов е свързан тясно с град Русе, който през втората половина на XIX е най-модерният български град, предаде БГНЕС.

Джендо Стоянов Джендев, както е истинското има на един от ръководителите на IV Пловдивски революционен окръг през 1876 г. и организатор на Съединението през 1885 г., е роден в котленското село Медвен в семейство на овчари. Нищо не е предполагало, че той ще бъде един от основните участници в най-важните събития, които ще доведат до възстановяването на българската държавност.

Желанието за просвета го кара да напусне „ненавистните му овчари“ и да се отправи първо във Варна, където иска да постъпи в светско училище, но не го приемат. От там той предприема своето пътешествие към дунавския град.

Първа среща с Русчук

През 1870 г. Захари, който по това време е 20-годишен, решава да постъпи в така нареченото „царско училище“. „Славата на Русчук по онова време гърмеше… Ето защо аз предпочитах тоя град, а не други и същия още час се отправих на път“, пише по-късно той в „Записки по българските въстания“.

Интересното е, че той отива пеш, като върви по линията Варна-Русчук, която е първата железница по българските земи. „Гладен, без тескере и без пет пари в джеба… Докато бях гладен, краката ми се влачеха, като че отивах на бесилка, но щом се нахраних, сила кураж и надежда се породиха“, описва бъдещият революционер своето пътешествие. А когато пристига го посрещат с „тенекия с вода“, с която го заливат за „добре дошъл“ в Русчук, докато зяпа една джамия.

Въпреки че не постъпва в „царското училище“ на Захари все пак му тръгва по вода. Докато чиракува за шивач, се включва в Русенския частен революционен комитет на ВРО (1871 – 1872).

Противопоставянето с Батенберг

Вторият русенски период в живота на големия български политик започва след освобождението от турско иго. През 1881 г. той става секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в града. През този период той добива известност като един от най-видните представители на радикалното крило на Либералната партия. Публикува във вестниците „Независимост“ и „Работник“. Една от статиите му е използвана като аргумент от княз Александър I Батенберг, за да въведе режима на пълномощията през 1881 г.

По това време Захари Стоянов пише и първата си книга „Искендер бей“. С това турско име той нарича първия български княз. След като издава книгата, той е изгонен от България и отива в столицата на Източна Румелия – Пловдив. И там той е отново на място си, за да извърши Съединението с Княжество България през 1885 г. Това е вторият връх в неговия живот след Априлското въстание.

Но преди това в Русе той успява да се ожени за Анастасия Обретенова, сестра на неговия съратник и приятел Никола Обретенов и дъщеря на прочутата баба Тонка. Мълвата говори, че последната не приемала Захари за зет, но голямата любов на Анастасия предопределила брака им. Двамата имат дъщеря Захаринка, която той не успява да види.

Къща-музей

В края на ХІХ век Анастасия Обретенова построява къща за себе си и дъщеря си. Нейният Захари е починал изненадващо едва на 39 години на 2 септември 1889 г. в Париж.

Регионален исторически музей - Русе

Къщата преминава през множество трансформации и през 1978 г. по случай 100 години от освобождението е превърната в музей на големия български държавник, революционер и писател.